Един от най-слънчевите дни на лятото ми. Заведох детето на разходка до хижа Мальовица. Като казах мързеливо обаче, разбирай, без качването и слизането - 5 часа мотаене из първа, втора тераса и малко по-нагоре. Сега се чудя какво толкова правихме 5 часа, при положение, че дремнах само 15 минути. Е, май доста и походихме, ако съдя по леката болка в краката ми. Мислех да отидем само до втора тераса, но когато след голямо мързелуване на две места край потока стигнахме до там, дъщеря ми каза: “Не, ще се качим на върха.” Опитах се да и обясня, че няма как да стане, но тя не и не. Реших да я оставя да походи по нагорнището и да се откаже сама – да, ама не, явно е инат кат майка си – не се отказа и на мен не ми стигна търпението, та я свалих по някое време. Добре, че го направих де, докато ходиш нагоре, добре, ама слизането ... и то не с перфектни обувки, си е трудна работа. По някое време надолу пък реши тя да носи и мойта раница – тя не беше тежка де, но си имаше и нейна, плюшена, във формата на магаре .... ама нали въпроса беше да помогне на мама. Голяма любов сме с нея, ей. :) Исках, също така, да видя колко може да ходи тази година. Аз и правя такива тестове всеки летен сезон. В предишните години, разбира се, се е налагало доста да я нося ... дори миналата година макар, че беше вече на 5 пак я носих малко към новата хижа на седемте езера. Ако не ме лъже паметта, за пръв път я качих на хижа Мальовица на около година. Едни приятели обаче биха всички рекорди, като качиха тяхното бебе на 4 месеца, и то през зимата – много ми е приятно като видя някой по-луд от мен. :)))) Днес нагоре беше приказен ден наистина ... пак най-синьото небесно синьо на небето, най-вълшебното мъхово зелено под водата, най-лилавото лилаво на камбанките .... Седях край потока и слушах виковете и плясъците, които произвеждаше дъщеря ми и си мислех, че едва ли мога да си представя по-блажен момент – детето ми да си играе в потока на фона на един от най-любимите ми планински върхове. Само аз и тя ... и природата. Понякога още не мога да разделя добре себе си от нея. Чувствам ни като едно цяло – ту правим това, което иска тя, ту това, което искам аз и двете сме абсолютно доволни от живота ... понякога си мисля, че друг не ни е необходим. Знам, че ще порасте и ще замине на някъде – старая се да я възприемам като съвсем отделен и различен човек, но си казвам: “още е рано, наслади се на съществуването си във две тела ... сега.” :))))))

Обичай те се :)
И аз обичам вас двете с малката...много сте сладки:)
Ти си една от малкото добри майки които познавам...Фключително и мойта де:)

възпитаваш свободния дух в толерантност и разумност!!!:)
целуни малката принцеса от мен!!!

Аз всъщност, не се имам за много добра майка, защото не обръщам много внимание на детето си ... занимавам се с мои си неща, например. Надявам се обаче това, че много я обичам да компенсира нещата .... какво ли наистина му трябва толкоз повече на едно дете освен ... обич? :)

Майки всеотдайки като вас:)

у дома имаше бебе с червено дупе като на маймунче, аз като добра майка миех всяка вечер с топла водичка и сапун "бебе", уви дупето си оставаше червено и отгоре биля, тогава аптекаркат ме попита " Ама ти с водичка и сапунче ли я миеш" "Да" отговорих много горда тя се засмя и каза "Не се опитвай да бъдеш перфектната майка"

.. е много изкушаваща цел понякога, но ... наистина, не в тоя свят, не сега .... :))))
А за стерилността пък, изобщо няма да говорим. :))))

Догодина ще ни заведеш на Малцовица, нали. Не сме ходили там, а много ни се иска.
А пътят до новата хижа "Седемте езера" си е тежък и за голям човек - юначе е щерка ти, на майка си се е метнала:)
Да сте живи и здрави - и тримата:)

... догодина се надявам и тя да може да качи върха ... ще трябва да я потренирам малко преди това де, и да спим на хижата, щото сигурно ще се приберем по тъмно, ама карай :))))