Срещала съм много хора през живота си. Срещала съм се с бизнесмени, политици, полицаи, инжинери, адвокати, учители, режисьори, художници, шивачки и хлебарки, абе хора с всякакви професии. Срещала съм се с богати и бедни, с англичани, унгарци, шотландци, китайци, руснаци и латвиийци ... Срещала съм се с млади и стари, с по-сложно и по-просто устроени хора, срещала съм се с търсачи на духовното – дъновисти, будисти и ошовисти и тем подобни –исти ..... но, ... най-много обичам пияниците. Повечето от пияниците в махленската кръчма се занимават със строителство, значи мога да кажа и, че най-много обичам строителните работници. :)))))) Разправят ми как сутрин преди работа в кръчмата идвали една след друга следните бригади: първи са „грабурите” – пият по кафе и бягат ... да грабурят; после са „утепаняците” - пият по бира и заминават; след това идвали „счупената бригата” и „марматуристите”. Повечето ги познавам – повечето завършват и деня си в кръчмата. Някои от тях са женени – повечето май са ергени. На женените им се пие вечер обаче точно толкова, колкото на ергените. Чувам как някоя жена звъни по телефона на мъжа си и той: безогледно лъже, че току-що е влязъл (а е там от поне един час) и, че след 15 минути си идва (а остава поне още един час). Аз преди също се дразнех малко на моя любим, че ме оставаше сама вечер (съответно съм го казвала това и съответно на няколко пъти съм плучавала подписани от всички свидетели служебни бележки от кръчмата, че моя е бил тях и с никой друг, т.е. друга :))))) ) – сега малко се дразня като се прибира рано :)))))) Той си има приятелите в кръчмата, аз си имам интернет и книгите. А защо ги обичам? Пият, верно, ама са толкова чисти души – винаги си помагат, когато някой има нужда и вечер просто се забавляват заедно. Говорят си всякакви глупости ... и понеже съзнанията са им чисти понякога измислят такива щуротии, че седмици наред после се спукват от смях да си ги разправят. Неща от сорта, как се чудили какво да купят за рожден ден на някакъв приятел и измислили да му подарят лопата за риене на сняг. Голям смях и гонене по улиците паднало като му я подарили. Имаше нещо и за подаряване на фланелка на Глобул, след като същия държи офис на Глобул в града :)))))))) През по-миналата зима, седмици наред се обсъждаха някои ходения до Биад и танците на кючекчииките и как някой танцувал на масата, друг спал, имало ли салфетки по пода или нямало (някои са ги виждали, а други не са ги виждали), как било забранено на мъжете да се събличат голи до кръста, но като мацката с тях се съблякла по сутиен, не само никой не протестирал, но един порядъчно подпийнал приятел и слагал парички в сутиена ... а, на другия ден се вайкал – това не може да е вярно и „срам, срам”(скривайки с ръце главата си)  и т.н. Аз казах същото след единствения път, когато ме водиха с тях и после ми разправяха, че съм играла кючек на стола (е, и аз малко помнех, де) – Аз? И кючек? Ужас!!!!! Това е танца дето най-много го мразя да го танцуват хора, различни от професионалните кючекчийки. Много ме забавляват, наистина, как да не ги обичам – те никога не говорят за пари, за политика и икономика, не оправят света – само на висок глас дават ъкъл на някой и друг футболен треньор през телевизора, ама нейсе ... Когато съм отпуск са ми устройвали специални забавления – водят ме на чушка-пръжка и ми готвят. Возим се с колелета. Понякога ни идват на гости – мисля, че им е приятно, защото у нас са посрещнати с обич и са свободни – все пак съм им вдъхнала малко респект и се държат прилично. Имаше едни периоди преди, когато се вървяха пияници от кол и въже през къщата, но след като един се изповръща грозно върху един стол на Нова година, внуших на моя мъж, че трябва да понамали или приятелите или количествата закупен алкохол – взе си бележка. В новото ни апартаментче пък на първия месец един тип все,  че изгори новия килим,  ... ама карай ... позаглуших еснафското гласче у мен и само му се навиках на другия ден и му казах, че следващия път като идва трябва да се обади да вдигна килима. :))))))   А ето какво стана вчера. Пих един джин с моя мъж и бригадата му (тоя сезон те са „грабурите” :( ) И един от приятелите ни на другата маса седна на нашата, секунди преди да си тръгне. В момента, в който ставаше сериозно ме попита: „Съни, ти мен обичаш ли ме?” Аз сериозно му отговорих: „Обичам те, разбира се. Не съм ли ти казвала?” И той си отиде. Наистина го обичам, между другото – аз всички ги обичам в кръчмата, но той е един от няколкото ми абсолютни любимци. А моя мъж води в бележника си списък на топ 10 на мойте любимци-пияници.:)))))) Такива ми ти работи. :)))))  

Като чета историйката, започнаха и на мен да ми харесват. Приятно изкарване и наздраве :)

:)

Значи и мен обичаш ;))
Снощи изпих точно две чашки вино, но се напих като казак :D
Е, имаше и последствия от напиването - смешни и истински.. ама нали няма нищо случайно.. :))

Аз си те обичам, ама не се бутай в пияниците с това вино ... пияниците вино не пият :)))))
Също така се казва, че за да си пияница трябва да имаш талант и да носиш много на пиене.:)))))

значи не ставам, засега ;P
То нали с тренировки всичко се постига, ама виното не си го оставям ;))
Знаеш ли колко ми е добре днес - нито глава ме боли, нито жажда ме мъчи :)))

с тия две чаши кво да ти има? :)))))

стига де, такива тренировки знаеш ли до какво довеждат, не карай да хващам пътя и да идвам да те вкарвам в правата вяра:))))

Хехе, от всяка професия има готини хора - важното е да ги намериш и да ви е весело - ти щом си барабар Слънцето с пияниците, наздраве :)

Нищо, че някои викат, че пиенето не било на здраве - не ги слушай :)))) Стреса и нервите, например, по-не са на здраве :)))))

Ооо, пийвам си аз със удоволствие и хапвам и цигарки пуша - такова щастие ми носят на душата, че никакъв стрес и нерви нямат шансове...

Между другото, психологията учи, че алкохолът е един много добър анти-депресант, само че проблемът му е, че границата на отрицателното му действие много бързо се достига и само това е причината да не се предписва като медикамент ;)