Всяка сутрин на път към завода си говоря със вятъра. Понякога е толкова спокоен, ... спокойна съм и аз ....  само се усмихваме един на друг – усещам лекичко намигване. Друг път е закачлив, играе си с косите ми, с ушите ми ... гъделичка ме нежно и ме милва  ... цялата. Друг път е забързан и тича нанякъде, за да свърши някаква работа ... поздравява ме и делово отминава. Най-много обичам, когато е бурен ... изглежда ядосан, но съвсем не е така – той просто обича играта и понякога е толкова опиянен от силата си, че духа ли,  духа и отнася листата и шапките ... тогава и аз усещам ... силата му ... и го прегръщам ... и целувам силно ... :))))))

вятъра...
разпалва огъня:)

... аз затова си ги обичам въздушните :))) ... разпалват ме явно :)))))

Е, и не само те :)

Представям си вятъра в косите ти,
как ги роши, гали и сплита
неразресуемо
Представям си вятъра
по ръба на лятната ти
рокля,
който с палави пръсти
те закача тук- там,
докато ти свенливо се опитваш
да укротиш
хилядите му ръце...


Представям си вятъра,
като мъж
защото нищо мъжко не му е чуждо:)

Какво да те правя ... освен и теб .... като вятъра :))))))