Един приятел се обади, че ще мине през града ни вчера и ако може да се видим. Тъкмо казах „може” и затворих, се обажда друг приятел (по пълна случайност живеещ в града на първия, но без да се познават) и той казва, хайде да се видим ... у вас довечера. Аз казвам, „няма проблем” и на този, мислейки си, че все някак си ще ги размина. Първия, между другото е мой приятел, а втория е по начало на мъжа ми. Хубаво. Първо идва първия и се срещаме на центъра – оказва се, че е със свой приятел и приятелка, с които ме запознава. Има-няма половин час след него, докато си пием чайче в една сладкарничка, групата, звъни и втория и казва: „Къде си, аз съм пред вас?” Обяснявам му къде сме, за да дойде и той. Оказа се, че е с жената и децата. Сядат при нас, запознават се с останалите и аз съм изправена пред проблемата как да поддържам разговор в компания на хора, който не се познават помежду си. Слава Богу, нали са от един град, намериха си общи градски разговори, а после жената на втория подхвана една серия от случки от небезинтересния им живот отрупан с полу или съвсем видиотени приятели и става даже забавно. Още по-забавно става обаче, когато и моя мъж се оказва, че е свършил работа и ни търси. Е,  отидохме да го вземем и него и го запознахме на свой ред с непознатите му.  За малко да се притесня, че ще станат някакви проблеми, защото мойчкия е леко ревниво настоен към мои приятели, които не са негови (видях го в погледа, с който демонстративно си поръча джин като видя чайчетата на останалите :)))) ), но жената на неговия приятел продължи да поддържа разговора и да го води в безопасни води :)))))) Накрая всички, пляснаха с ръце и станаха доволни да си ходят ... .т.е. първите да си ходят, а вторите да дойдат да преспят у нас. Ей така се справих успешно с посрещането на приятели и отклоняването на мъжа ми от агресивни мислички към моите, ненегови, приятели. :)))))))) Или по-точно, приятелката... пардон, жената на моя приятел се справи :))))))

Продължавай да посрещаш и изпращаш. Приятелите са много специални.

МОГАТ ВСИЧКО, ЕТО ЕДНО ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА ТОВА .... ПРИЯТЕЛКАТА Е БИЛА ДОБЪР ДИПЛОМАТ, НАЛИ:)

... за дипломат, не знам, но със сигурност е голяма приказливка :))))))) ... за което съм благодарна в случая. :)

и разговорите...
или как се подържа разговор?:)
да поканим ли тази "приятелка" да ни джойне в блога:):):)

Piccola :))))
Може да я поканим, ама малко по-нататък, за да не види тук, че съм писала за нея и да не взема да ми се разсърди :)))))

да ...
има къде къде по-интересни идеи..
нека пропуснем тази обаче:):):)

"Жените могат всичко" - много правилно.

Един приятел разказва често една любима негова случка, която е 100%-во доказателство, че "жените нямат чувства":

Когато били студенти и живеели в студ.град, една вечер се събрали в стаята на еди кой си, а приятелката на този еди кой си варяла картофи.

Картофите врели от половин час, водата бълбукала и т.н., знаете как стават тия работи.

Та как съответното гълъбче проврила дали картофите са сварени - ами просто бръкнала с голи ръце във врящата вода. А това означава поне 100 градуса температура, при което човек се пари ама здравата, а тя дори не забелязала какво прави.... :))) Ето че жените явно нямате чувства, хаха ;)

Сещам се и за баба ми, която като пържеше мекички и за да не и лепнат на ръцете бъркаше в горещото олио, омазваше си пръстите хубаво и се захващаше да разтегля тестото....