Мисля си, че ние хората, обитаваме едни много различни паралелни вселени. И то не само, че всеки човек си има своя вселена, но и той самия, често обитава свои си собствени вторични паралелни вселени. Всеки човек има своята вселена от чувства, мисли и преживявания и интерпретации на съответните чувства, мисли и преживявания ... и никой друг няма същите чувства, мисли и преживявания и интерпретации на съответните чувства, мисли и преживявания . В същото време всеки живее в паралелните вселени на работата, дома, удоволствията, самотата  си и има ралични лица  за тези различни вселени  ....  Да се неначуди човек как въпреки всичко това хората, все пак, успяват да комуникират някак по между си, ... а и със себе си .... Дали комуникацията, истинската комуникация, не се получава на някакви точки на докосване на различните вселени? Например, аз обичам себе си и мъжа ми обича мен и тук се докосваме .... при него, също, в точката на обич към детето ни също .... Почти съм сигурна, че обичта е точка на докосване. Дали има други такива точки на докосване?

няма две еднакви личности, всеки вижда себе си и света по различен от другите начин. Понякога това създава проблеми...но пък иначе нямаше да е интересно и всеки да е уникален ;)

че иначе нямаше да е интересно .... но думата ми е да не се връзваме много на себе си и на останалите - никога няма да опознаем докрай ни себе си, ни тях май :))))

Някои хора се познават достатъчно, за да знаят къде се докосва вселената им с нечия друга, или как да накарат две такива да се докоснат. Други разчитат на случайността. Но да се има в предвид, че "случайност не съществува, само чужди планове, за които не знаем" ;)))))))))))))))))))))))))

da znaete 4e ne sme sami,ima i drugi kato nas ili po dobri ot nas