Направих си едно романтично отклонение в блога, така че, сега спокойно мога да се върха на прозаично-комичната страна на нещата по време на почивката на море. Първо на първо много съм доволна, че попаднах на чудесен ... почти див плаж в околностите на Варна .... май ще ви спестя точното му местонахождение, защото не искам догодина да има 100тина човека повече там. :)))) Е, ако някой много настоявава, ще си помисля де, ..... не съм чак толкоз коравосърдечна. :) Като казах див обаче, разбирай, че е във вилна зона и квартирата, в която бяхме си беше съвсем прилична – имаше магазин за хранителни стоки наблизо, аптека и на плажа имаше барче. Ако би било проблем за някой, ще кажа само, че трябваше да ходим около половин час пеша до плажа, но за мен това беше добре дошло, защото почти съчетах планински с морски туризъм, а и така или иначе имах време за губене. Самият плаж е с малко по-едър пясък и множество красиво огладени от водата камъчета по брега. В съботите и неделите беше малко претъпкан, но в един по-облачен петък на плажа имаше само 10тина чадъра – можете ли да си представите какъв кеф – леко бурно, но топло море и 20тина човека на плажа ..... еееххх ... Бях сама с детето и в общи линии единственият проблем ми беше .... да разменя една две приказки с някой, та да не ми залепне устата да мълча :)))) Е, не беше голям проблем предвид открития ми и комуникативен нрав ... същия и на детето. Тя си намери поне 3-4 момиченца, с които се заиграваше и на петнайстата минута им казваше “приятелката ми” :))), а аз закачих един татко покрай нея и сама се заговорих с момчето дето ми продаваше биричка и кафенце в барчето на плажа. Това момченце, между другото, много го харесах, сама не знам защо .... и доста по-малък от мен и възнисичък, но имаше много открит поглед и хубава усмивка, в съчетание с палава прическа и татуировка на необичайно място ... на ръката, де ..... как да не го .... харесаш ...:)))) Не ходихме на дискотека чак, просто си говорехме, когато можехме и като си тръгвах вчера, махайки му с ръка от автомобила на гореспоменатия татко, (който склони да ни закара от плажа до квартирата последния ден) му изпратих въздушна целувка, която ясно прочетох в очите му, че го изненада, а на мен самата ми топли сърцето цяла вечер .... Не знам какъв е тоя странен навик, но като харесвам или не дай си Боже, обичам някой, умирам да му правя разни жестове и после се кефя на самият жест дето аз съм направила към него, без особено да ме е грижа, какъв ефект е произвел той върху потърпевшия ... Откакто открих, че има твърде много любов в душата ми и не ми е нужна чуждата любов особено, само диря израз на мойта понякога и се кефя като го намеря ... това е ... Друго едно хубаво нещо, което правихме беше, че много си играхме .. .аз, детето и морето ... голямо гонене по брега, пръскане и скачане падна .... на моменти почти бях детето от преди четвърт век, но лошото е, че бързо ми омръзваше .... не мога цял ден да си играя така, както някога ... а и някога родителите ми ми даваха да влизам в морето по часовник – Боже, как го мразех това - сега оставям дъщеря ми да се плацика колкото си иска, и трябва да ви кажа, че първия ден беше около 8 часа непрекъснато във водата – е, нищо не и стана. ....Дразнех се малко на някои майки само, дето тъкмо моето дете се заиграе с тяхното- и те хайде връщай се обратно на плажа ... и мойта оставаше сама във водата .... е, какво толкова ... само една вода и то топла, като духаше по-студен вятър, детето само си идваше, когато му ставаше студено – то да не е идиот? А що се отнася до книгите .... дето Jokera ме пита за предишния ми пост .... някой ако може да издържи сам, с едно дете, на плаж десет дена ... без книги – да ми се обади. Да не забравяме, че книгите са ми голяма страст откакто се помня, а последните години имам твърде малко време да чета .... така че, четенето на хубава книга на плажа си е чисто удоволствие за мен. Още повече, че някои книги предизвикват такива бури във душата ми, че само като се откъсна от нея за миг и се огледам във спокойствието дето цари наоколо сред чичковците със коремчета, бебетата и купищата малки деца на плажа, по които подвикват майките, и няколкото влюбени двойки и още съвсем малкото самотни фигури като мен ... лошо ми става .... Знаете ли, че видях само още един човек да чете книга на плажа освен мен - за няколкотостотин души, дето минаха от там за 10тина дни ....В моя град също съм единствената дето чете, на центъра, докато детето се люлее на люлките – е, знам, че четенето на книги става все по-непопулярно занимание напоследък, ама чак пък толкоз, ... не бива ... надявам се само да има по-голямо множество четящи в къщи на спокойствие, а не по улиците и по плажовете като мен ... Е, хайде стига писане – да отскоча малко и да почета, преди да се захващам с готвенето ... :)))

четене на книга на плажа е огромно удоволствие. Единственото изискване е да има чадър, защото после ме боли глава.

хиляди благодарности на хазаите, че ме уредиха с чадър :))) Да са живи и здрави!!!

до рев ше ме докараш, така ми се ходи на море. :))))))))))) Радваш ме, като чета писаното, явно си изкарала разкошно ;))))))))))))
А за четенето - в компанията сме около 10-тина четящи, така че този вид все още май не е изчезващ ;)))))))))))))

ти пък ме караш да "завиждам" за компанията ти .... :) аз имам двама-трима близки дето четат :) ... нищо де, и това е нещо :)))))))
(казано под секрет, докато бях там в някои моменти не бях 100 процента сигурна, че си изкарвам разкошно .... а сега съм сигурна :))))) )