Прочетен: 2913 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 13.08.2006 10:13
Още съм на морето, но тази нощ Бог ме дари с нет. :)
В същото време Същият ми отне съня. :) Е не съм сигурна дали е Той, Луната, жегата, или неспокойният ми дух, но нима има някакво значение ... Резултатът ще е настоящият ми пост, но и той няма никакво значение ...в крайна сметка важното е всичко да тече, всичко да се променя и ... да дойде съня .... а до тогава ....
С няколко думи ще разкажа как протече почивката ни ... до този момент. Героите сме аз, детето, GSMa, алергията ми и няколко френски и английски класици, които взех за компания различна от 6-годишно хлапе.
Ден първи: Голяма радост и за мен и за детето, но за баланс на емоциите удавих GSMa в морето. Все пак, радостта от съприкосновението с морето беше тъй голяма, че хич и не се ядосвах за GSMa.
Ден втори: По принуда разходка до града и до първия попаднал ми магазин, в който предлагаха извънгаранционен сервиз на GSM апарати в рамките на 24 часа. Не ме обнадеждиха особено – можело да се поправи, можело и да не .... информираха ме, че тази година имало много апарати изпуснати в морето.
Заговорих се с момченцето от бара на плажа, защото докато ми правеше кафе, машината му изхвърли вряла вода и той изпусна и разля чашата – разказах му за GSMa и го посъветвах да не се чуди за аварийката – нещо около мен трябва да витаят негативи енергийки.
Ден трети: 24часовата услуга се оказа, че става 72часова заради неделята. Кво да се прави – ей това се казва почивка – на забравено от Бога място, в никое време, без никаква връзка с външния свят и дори без часовник. Направо наистина не знаех къде съм и кога съм. Като си проверих съобщенията от един друг апарат имах 13 пропуснати повиквания и почти всичките от службата – изобщо не съжалих.
Ден четвърти: Ухапа ме някакво насекомо. По принцип комари не ме хапят – или има нещо ненаред с кръвта ми или с температурата ми – така и не разбрах кого хапят комарите и кого не – може пък и да е въпрос на лично предпочитание :). За съжаление обаче понякога ме хапят други гадини и аз от горе на всичко съм алергична ... е, не много де,.... не колкото да умра от това, а колкото да ми се надуе и почервени половината бедро, прасец, лакът или там до каквото се е добрало въпросното насекомо. В случая, естествено, в края на деня забелязвам огромното червено петно на бедрото ми и с удоволствие се информирам, че на това забравено от Бога място има поне аптека.
Що се отнася до GSMa – таткото на момиченцето, с което се заигра моето момиченце на плажа небрежно ми обясни, че е трябвало като съм извадила апарата от морската вода, веднага да го разглобя, да го измия със питейна вода и да го оставя да изсъхне .... и нямало да има проблем.... Ех, че хубав съвет, ако беше дошъл и навреме. ...
Ден пети: Разходка до аптеката и до магазина за GSM апарати, да си взема многострадалния GSM със сменен чип и несменен високоговорител – работи, ама не звъни – и това за около 30 лева ... за 3 дни .... неам думи. Добре, че някой гений е изобретил вибрацията .... на GSMите, де.
Купих си няколко книги на старо, че тези дето си носех май нямаше да ми стигнат.
Ден шести: Най-сетне с телефон, но от хапчетата против алергия цял ден ми се спи ... и поспах ... на плажа (срам не срам).
Ден седми: Моето момиченце си намери друго момиченце, с което да си играе и макар, че това нямаше татко, с който да си правим компания на плажа, ми остана време да прочета „Климати” на Андре Мороа за един ден.
Ден осми: Момченцето от бара на плажа ме почерпи с една малка биричка и ме кани на дискотека утре ... щото тази вечер съм заета .... Е, сигурно няма да се юрна да полюшвам дупе на дансинга утре, както обичах да правя едно време, но ми е приятно, че ме заговарят симпатични млади момчета от барове на плажове на сегашната ми възраст :)))))
Ами това беше до днес, .... на фона на четене на класици като Жорж Санд, Оскар Уайлд, Андре Мороа, Съмърсет Моъм, Кърт Вонегът .... и Дийпак Чопра за разнообразие (разбирай 2 прочетени докрай и 4 четени недочетени :)))))
11.08.2006 11:10
Разкажи за дискотеката !
А детенцето ти, и то ли така философски и стоически приема живота като теб? ;) Ако се е метнала на теб, ще е голяма късметлийка по-нататък... В "морето на живота" /поетично казано/, давещо бедните хорица в океан от проблеми кажи-речи всеки Божи ден... ;))
Поздрави- и за това, че четеш любимия и на мен Вонегът! А морето и аз самата скоро ще мога да го поздравя... С една въздушна целувка например... ;)))
"Към още неродените, към всички невинни прашинки от безликото небитие: Бъдете нащрек за признаци на живот!
Аз се заразих от живота. Той ме събори. Дотогава бях прашинка от безликото небитие и ето, че най-неочаквано се отвори малка прозирка. Струйнаха светлина и звуци. Гласове започнаха да описват мен и моето обкръжение. Нито дума от онова, което казваха, не подлежеше на съмнение. Рекоха, че съм момче на име Рудолф Уолц, значи бе така. Рекоха, че годината е 1932, значи бе така. Рекоха, че се намирам в Мидланд Сити, щата Охайо, значи бе така.
Не млъкнаха. Година след година трупаха подробност след подробност. Та чак до ден днешен. И знаете ли какво казват сега? Казат, че годината е 1982 и аз съм навършил петдесет.
Дрън - дрън!"
:)))))))
Или поне ти го желая от сърце :)))
P.S. Колкото до Вонегът- той наистина е страхотен, и го обожавам! Има невероятно чувство за хумор, а и пиша с доста човещина и разбиране на човешката природа, според мен... Въобще надарен е с уникални качества, и е безспорен талант... И ми се струва, че трябва да си пълен идиот, за да не ти хареса поне малко ;))) Една от най- любимите ми негови книги е "Сирените от Титан"- непременно си я намери и я прочети, ако не си още! :)))
Да ме прощават по-младите и скептиците ... че имам много откачена житейска философия ....:)
Дай Боже всекиму, както още се казва... ;)))