Постинг
31.07.2006 14:10 -
Приятелите и раздялата
Преди време, когато открих първите най-близки на сърцето ми хора, тъгувах много като се разделях с тях. Така се случи, че живееха далеч от мен и можех да ги виждам по веднъж, дваж на година ... В момента, в който се разделяхме ... сърцето ми се късаше и се чудех какво е това чувство, което изпитвам при раздялата с 5 или 10 човека, а нормален човек, най-вероятно би трябвало да изпита при раздялата с някоя голяма любов .... Когато това чувство се повтори и потрети, търсейки изход от ... тъгата .... ми дойде идеята да се съсредоточа в мисълта за новата ни среща, пък била тя и след месеци ... Този номер проработи и след като туширах тъгата, в душата ми оставаше само онова блаженно приповдигнато настроение ... явяващо се след срещата с любими хора ...
Слава Богу, намерих и в родното си място поне един човек, който почувствах близък на сърцето си и успях да го обвържа ... да стои постоянно до мен ... официално с брак, а неофициално с любовта си. След това, любовта ни даде плод във формата на още един човек, който още много дълго се надявам да е близо до мен – дъщеря ми. За известно време тези двамата запълваха онова местенце в душата ми, което търси нещо в другите, .... което иска да раздаде от своята любов на другите .... Не знам дали мястото се разширява или е нещо друго, но от някой и друг месец имах нужда от още ... близки на сърцето ми хора. Господ отново послушно се отзова и ми изпрати няколко ... макар и отново живеещи не така близо до мен. Вчера видях двама от тях ... за малко, и пак трябваше да се разделим ... Бях изключително щастлива, че след раздялата в душата ми ... почти нямаше тъга ... а само онова възторжено и блаженно чувство на обич ..... Чудя се на себе си ли да се радвам за промяната или пак да благодаря на Господ ... за интернета и ..... за подобрените ми финансови възможности, позволяващи повече пътувания и срещи с приятели :))))
намерила си нещо, което много хора търсят години наред.
Честно казано, аз също не съм го открила. Аз тъгувам когато оставям любимите си хора на място, което не споделям и аз. тъгувам , когато оставам и приятелите си.
Явно не съм пораснала достатъчно, а може би просто все пще имам липсващото "нещо" в живота си!
Но искрено ти се радвам, че си успяла частично да запълниш празнината!!!!
цитирайЧестно казано, аз също не съм го открила. Аз тъгувам когато оставям любимите си хора на място, което не споделям и аз. тъгувам , когато оставам и приятелите си.
Явно не съм пораснала достатъчно, а може би просто все пще имам липсващото "нещо" в живота си!
Но искрено ти се радвам, че си успяла частично да запълниш празнината!!!!
пълниш и уж всичко е наред и в един момент пак се появи някаква празнота. И пак и пак . Благодари на Господ и на Бил Гейтс. Успех!
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 39186