Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.07.2006 11:57 - Егоизъмче любимо :)
Автор: sunflower Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5351 Коментари: 21 Гласове:
0

Последна промяна: 28.07.2006 12:00

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Всъщност, откакто се помня съм голям егоист. Но егоизма ми си имаше различни имена през годините. Първото му име беше: инат. Всички разправят като малка какъв голям инат съм била. Като ме питат нещо, и аз откажа да го кажа ... и с лост да се опитат да ми отворят устата, няма да стане. Баща ми съм го вбесявала с това до такава степен, че още съвсем малка ме е изхвърлял буквално през вратата навън и я е тряскал след мен  ... та белким малко се успокои докато не ме вижда,  ... сигурно. А аз не бях голям инат към всички – на баба ми, която дълго ме е гледала и безрезервно ме обичаше ... и „глезеше” според нашите, инати никога не съм правила ... е, не поне доколото си спомням, но няма данни и  от други източници.

После изввестно време май бях добричка в къщи, но в училище много се биех. Имах някакво чувство за справедливост, което също може да е било плод на егоизма ... т.е. каквото аз мисля, че е правилно, значи е правилно ... заради което като виждах някаква несправедливост извършвана към мен, а май и към някой друг – скачах да се бия. Мисля, че използвах момента, в които ние момичетата растяхме по-бързо и бяхме по-едрички от повечето момчета  и ... раздавах справедливост с юмручен бой ... докато биещето се момче се разплакваше, и аз победоносно напусках бойното поле без сълзи в очите, независимо колко ме болеше. После се кротнах малко, че момчетата поизрастнаха и ... не съм толкова глупава, че да се бия с по-силен от мен. :)

Като тинейджърка се фръцках сред съучениците си въпреки, че знаех, че не съм най-голямата красавица на света, имах самочувствието на непринуден човек, с известно чувство за хумор и смятах, че това се оценява ... .е оценяваше се верно, добре че приятелката ми беше върла пуританка, та избегнах оценяването по един чисто физически начин от вече явно поддаващите се на влиянието на нагона мои съученици. Егоизма ми тогава се изявяваше във формата на явно усещане, че не приличам особено на по-голямата част от съученичките си (то не че някой много прилича на друг де, ама ....) и известна гордост от тая работа. Седях си в къщи, четях си книжки и си мечтаех за светлото бъдеще на комунизма, в което всички ще пляскат с ръце и ще се обичат много. Сега съм почти сигурна, че наистина много малко тийнейджърки са го правили това  ... J J J.  Както и да е. Един ден обаче се влюбих много силно ... и си изгубих така градения с мъки егоизъм.  Любовта ми към Него заличи личността ми и аз бях Той. Правехме, кавтото искаше да прави Той и дори мислехме, каквото искаше да мисли Той. Дааааа тоя период имаше своите сладки моменти на забрава и „Голяма любов”, но ... както се оказа после, беше по-скоро Голямата Илюзия. J и след него съм склонна да мисля, че егоизма има своите положителни черти в някакъв период от живота на човека. След загубата на „Голямата Любов”, трябваше от нулата да си градя нов егоизъм .... нова личност ... или може би – да откривам себе си отново, да се влюбвам в себе си отново  ... може да се каже по много различни начини.

Тук е може би е мястото да уточня, че егоизъм, според мен, все пак, е задоволяване на своите потребности без оглед на потребностите на другите. Или както прочетох да казва някъде anahata, има разлика между любовта към себе си и егоизма – любовта към себе се се съчетава с любов и към другите, докато егоизма не се съчетава ... на него някак му убягва  любовта към другите ... твърде е зает със себе си ... затова сигурно харесвам повече думата – егоцентрик, т.е. центриран в себе си, в егото си. И затова смятам, че е по-скоро вреден. Когато човек намери себе си и започне да обича себе си, това негово „себе си” сякаш минава на заден план, защото то реално няма нужда от някакви кои знае какви неща, а и  има силата да си ги набави. Какво му трябва на човек – подслон, топли дрехи, храна  ... и другар. Ако имаш всичко това, какво друго ти трябва  - първите три неща задоволяват физическите ти потребности, а четвъртото е обобщаване за задоволяване на духовните ти потребности – знам, че това не е толкоз лесно, но човек ако има желание – всичко си намира. J Е, кажете сега, когато човек има всичко това, какъв егоист повече може да бъде .... какво повече да иска за себе си?

Мисля, че когато имаме всичко и сме благодарни на Бога за това, у нас се появява желание и ние да дадем нещо .. на другите ... на Бога ...и преставаме да сме егоисти ....   ставаме ... любящи и даващи ... любящи себе си и другите и даващи на себе си и другите. J

 

 




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. anahata - Смятам,
28.07.2006 12:19
че бедността и заможността са състоявние на съзнанието и нямат много общо с притежанията/недоимъка/. Човек трябва да измине дълъг път и да натрупа богат опит, за да е в състояние да осъзнае, че си богат, когато не искаш нещо за себе си, а за всички.
Звучи странно, но когато достигнем до този етап, установяваме, че имаме всичко, от което се нуждаем:)
цитирай
2. sunflower - Съгласна съм
28.07.2006 13:23
:)
цитирай
3. bambola - saglasna sam i ne savsem
29.07.2006 11:55
kogato namerim sebe si i i znaem kakvo iskame ot jivota, imame vazmognostta da dadem i na drugite.
" Golemite liubovi" sa anulirali ne edin, no za da se savzemem sled tova e nugno da sme egocentrichni i chesto egoisti.
Tochno tezi komunisticheski knigki ni ucheja che egoizma e nedostatak, spored men e tochno obratnoto-Iskam Az da sam dobre i pravia vsichko vazmogno vsichki okolo men da sa dobre ,za da chuvstvam moia sobstven komfort v tova obstestvo. sagaliavam ako e obarkano, oste ne sam si dopila kafet.
цитирай
4. candysays - Абсолютно съм съгласна
29.07.2006 13:56
с теб, "слънчогледче", и с anahata.
Мисля по сходен начин с вас за любовта към себе си (май важно yсловие за да можеш да обичаш въобще, както се оказва в живота) и дрyгите...
И аз мразя- и винаги съм мразела!- егоизма, особено във формата мy на егоцентризъм, който пречи да се "вслyшваш" в дрyгите хора, и да ги обикваш...
А колкото до комyнизма, и вярата в светлото бъдеще и братската любов и общество- само ще кажа, че най-любимия ми български поет е Никола Вапцаров! :)
цитирай
5. bambola - predpochitam Smirnenski
29.07.2006 15:58
samo zasotto e po -nejen, ne mrazia nikoi i nisto, tova si e jivo habene na sili. Vav vseki sluchai vajnoto e da obichasch i da se ostavisch da te obichat. neka da sme po -dobri vsichki
цитирай
6. candysays - И с теб съм съгласна, bambola :)
31.07.2006 15:29
И аз харесвам (и) Смирненски доста, но все пак смятам, че Вапцаров е не по-малко нежен от него... Просто е по-"земен" и по-зрял по някакъв начин- да не забравяме, че Смирненски е починал доста млад от тyберколоза, и притежава по-скоро младжки yстрем и идеализъм...
Но в крайна сметка имаме общ вкyс май ;))
цитирай
7. sunflower - онзи ден си мислех, ...
31.07.2006 15:48
но забравих да спомена, candysays, че според мен, човек наистина нищо не трябва да мрази, пък било то и егоизма ... всичко се надживява един ден, дори и да не е в тоя живот,.... трябва само търпеливо ... почти по майчински да изчакваме хората да го надживеят ... егоизъм или нещо друго :) Сигурно звучи трудно за постигане, но ... с времето ... като му се трупнат годинки и мъдрост, надявам се, човек успява :)
цитирай
8. candysays - С риск да се повторя-
01.08.2006 14:08
отново съм съвсем съгласна с теб :))
Казала си го много добре, така че просто няма какво да добавя засега... ;)))
цитирай
9. bambola - ay ay ay
01.08.2006 22:11
Ami sunflower, niakoi narichat tochno tova tarpenie egoisam, ot tozi dobria deto ni pravi svobodni. Ako triabvada se izberesch megdu lubovta na edin samo chovek i stastieto, kade se spirasch?
цитирай
10. sunflower - нещо много не разбирам въпроса
01.08.2006 22:22
bambola :) С риск да прозвучи съвсем откачено ще ти кажа, че щастието ми не зависи вече от другите хора, пък дори било любовта на един или повече .... щастието, както и любовта са състояния на духа ... другия ни е нужен само отначалото докато открием горния факт :)
цитирай
11. bambola - sigurno si prava
01.08.2006 22:31
Zabravila sam veche kakvo e stastieto
цитирай
12. sunflower - мила bambola ...
02.08.2006 04:04
ще ти разкажа за момента, в който започна пътя ми към откритието, че щастието е състояние на духа и не зависи много от странични неща.
Вървях си една вечер по улиците родния ми град. Беше валял дъжд, мокро и хладно беше. А аз бях в една от най-дълбоките дупки, в които бях изпадала някога - нямах нито гадже, нито приятели, нито работа ....Вървя си по пътя и си викам, е от това по-надолу няма накъде (не съм от тия дето ще седнат и да копаят в дъното на дупката), обаче от тая мисъл вместо да се скапя съвсем ... изведнъж ми просветва, че след като няма накъде надолу, ще трябва да е нагоре ... но усещайки се никой, тръгнала от никъде за никъде, ми хрумна, че всички възможности на света са пред мен по пътя ми нагоре - можех още на другия ден да се махна от града например и да си намеря работа в друг град, ... можех да си намеря и нови приятели, ако исках тук или някъде там, можех и да остана, можех и в чужбина да замина ... всичко, което ми хрумнеше можех да го направя ... щото бях никой .. нула, но от нулата започва всичко ... Не направих кой знае какво на другия ден май, но нещо в душата ми се беше променило съзнавайки, че всички възможности на света са пред мен и само от мен зависи коя ще осъществя.
Казвам ти от този момент нататък живота ми се обърна на 180 градуса и всички неща, които някога си ги бях мечтала се сбъднаха :)
цитирай
13. bambola - radvam se za teb
02.08.2006 10:39
ne znaesch samo kak se radvam za teb. Zastoto az sasto tragvaj ne vednasj ot nulata, no doide migat v koito niamam ilisii, jenia, i tozi mig veche e moi spatnik. Ne znam dali me razbirasch, ne e dostatachno samo da se obichame samite sebe si, triabva i da mogem mechtaem...
цитирай
14. sunflower - разбира се
02.08.2006 11:13
че трябва и да можем да мечтаем :) Ето аз мечтая да стана писател и докато мечтая, си пописвам тук :)))
цитирай
15. bambola - jelaia ti uspej
02.08.2006 11:16
Ne samo v pisaniata, vav vsichko
цитирай
16. nav - По повод
22.02.2007 09:40
горния ти коментар за момента на удар в дъното, имах аналогично преживяване на просветление. Драснал съм го в един от последните постове в другия блог - постът се казва 'за късмета, паданията и вещата манипулация'.
цитирай
17. viki11 - ДА отстояваш мнението си и принц...
24.11.2008 10:07
ДА отстояваш мнението си и принципите си с свръхупоритост не е инат. А това е едно от малкото положителни качества.
цитирай
18. viki11 - Избили са ти всякакви лични мисли. ...
24.11.2008 10:38
Избили са ти всякакви лични мисли. Обезличаване. Чети за тази дума. И я запомни, да не я повтарям.
Т.е. правене да не си Личност.
ПРавиш каквото си искаш, но под контрол, и при определени правила, които не са в твой интерес, а нечий друг.
Обезличаваш се устремно. Което не значи, че след 10 години няма да се бориш да се възстановиш. Но... Дерзай. Виждам, че винаги си наопаки, особено, ако не те манипулират тънко. Като луничкавата. И книгите ти. Знаеш кои.
цитирай
19. viki11 - Още не си чак толкоз умнА, има какво ...
24.11.2008 10:38
Още не си чак толкоз умнА, има какво да се очаква.
цитирай
20. viki11 - Но пълен егоизъм е, и надменност, ...
24.11.2008 10:46
Но пълен егоизъм е, и надменност,НАДМЕННОСТ, когато някой има чувства към теб да го обиждаш и игнорираш. Дори, ако само се прави.
цитирай
21. victoriavselena - този постинг
04.07.2009 12:20
затвърди понятието ни за его - свободно изразяване на желания ни и устояването им при наличие на съпротива. Това естествено някои наричат инат, защото просто не им харесва. За това ни "счупват" характера, ината и т.н. ,т.е нашето его и ние си ходим със счупено и наранено его и после си го гипсираме и обвиваме с множествено пластове защити.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sunflower
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5598758
Постинги: 1761
Коментари: 12611
Гласове: 39186
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031