Прочетен: 5336 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 13.09.2011 11:42
Ремедиос Варо, смятана за една от най-великите художници-сюрреалисти на 20-ти век, е толкова странна за повечето американци, че когато Д-р Алън Фридмън, физик и директор на Нюйркската Академия на науките попада на нея в роман на Томас Пинчън отпреди години, негов колега го уверява, че Пинчън я е измислил.
В „Хармония“ очевидно адрогинният учен се опитва да създаде „теория на всичко“, използвайки музикална стълба като организационно устройство. Ученият нанизва на стълбата зеленчуци, животни, камъни, пирамиди, парче хартия с написано числото Пи до шестата цифра. Издадена напред от стената до стълбата, ръката на съдбата, основната съставка за научния успех, помага на учения като добавя съставки към композицията.
Нейните екстравагантни и многозначни картини са отдавна известни в Мексико, нейният приемен дом, а почти 40 години след смъртта и, госпожа Варо получава и международна известност, включително възхищението на хора, които не са известни с артистичния си вкус – научната общност.
На симпозиум в Националния музей за жените в изкуствата, Д-р Фридмън дискутира привлекателността на госпожа Варо за учените и инжинерите. Той описва как художничката метафорично предава в картините си някои от най-революционните и сложни научни теории на века от Айнщайновата специална теория на относителността и Дарвиновата теория на еволюцията чрез естествен подбор до приемането, че хората са материя от звездите, техните тела са изградени от елементи изпечени в слънчеви стомаси преди милиони или милиарди години.
„Колко картини имат квадратен корен от минус една в тях?“ пита той реторично в едно интервю. „Очевидно тя е запленена от науката. Нейните картини съдържат много машинарии, зъбни колела и макари и манивели, тест тръби и планетарии, механични модели на слънчевата система.“
На корицата на един от първите учебници за общата относителност, „Загадката на гравитацията“, от Петер Бергман, е една от картините на Варо – „Феноменът на безтегловността“.
Варо е търсила по-специално да предаде най-дълбоките и творчески моменти в живота на учения, когато изследователя за пръв път посмява да си представи алтернативна вселена, модел на това как работят нещата, който се различава радикално от моделите, които го предхождат. „Това, което прави тя, уникално измежду хората на изкуството, е представянето на този основен момент на откритие, който е толкова вълнуващ в науката. Тя разбира, че този централен акт на въображение в науката, тази свободна игра на ума, е много подобна на това, което хората на изкуството правят.“ Например във „Феноменът на безтегловността“
мъж, вероятно учен, стои в стая с няколко планетарии на рафтовете. Един планетарий, на Земята и Луната, се е освободил от основата си и плува във въздуха. В допълнение, стаята е дублирана и е насложена върху оригинала, но под ъгъл 30 градуса. Тази стая е специалната теория за относителността въплътена в реалността или сюрреалността. За да изобрази така наречените Лоренцови трансформации, които са в сърцето на откритието на Айнщайн, човек трябва да начертае стандартна диаграма с оси X и Y и тогава да завърти диаграмата на 30 градуса, за да покаже как времето и пространството се преместват за различни състояния на движение.
Ученият изглежда уплашен, защото света се мести под краката му, но в действителност той е абсолютно погълнат, с всяка фибра на съществото си. Това не е нещо, което му се е случило на него, той го е изобретил.Той вижда, че има друг начин за третиране на гравитацията и е удивен, че той е този, на който е дошла идеята. Той е и леко изплашен, защото човек никога не може да е сигурен, че идеята му ще е правилна, но той си има работа със собственото си творение. Фигурата във „Феноменът“ дори има непокорната Айнщайнова коса, все още в младежко кафяво, тъй като Айнщайн е бил в 20-те си години, когато е измислил специалната относителност.
Родена в Испания през 1908, госпожа Варо стига до интересите си в науката по бащина линия. Нейният баща е бил хидравличен инжинер и е окуражавал артистичния талант, който се проявил отрано в дъщеря му, но в същото време я е накарал да се задълбочи в точността на чертожничеството и правилната употреба на линия, линеал и триъгълник. Тя е учила изкуство в Испания и Франция и там се потапя в движението на сюрреализма. За да избяга от фашистите и нацистите, тя намира пътя си към Мексико, където се омъжва за Уолтър Груен, емигрант от Австрия, който е направил малко състояние и и казал: „Ако искаш, всичко, което трябва да правиш е да рисуваш.“. Тя това и направила, създавайки големи, сложни платна, използвайки четка само с три косъма.
Най-научно амбициозната картина на Варо е „Създаването на птиците“
Жена с пера и лице на сова с едната ръка рисува с четка, която е продължение на цигулка, висяща на мястото на сърцето и. В другата и ръка има лупа, която пречупва светлина от звезда към страницата, от която нейната току-що нарисувана птица е готова да излети. Апарат тип Руб Голдберг събира звезден прах от друг прозорец и го превръща в червен, жълт и син цвят, с които се рисува птицата. Тук госпожа Варо изобразява трите съставки необходими за произхода на живота: материя, създадена от сложни молекули, за които учените са установили, че са били формирани от звездно топене, дълбоко във вътрешностите на космоса, енергия, отново подарък от слънцето, греещо от звездата през лупата и върху страницата; и организация, анти-ентропичния принцип, представляван от сърцето-цигулка на Жената-Сова.
Така, чрез изключителното майсторство на госпожа Варо, произхода на живота е трансформиран така, че да са види какво преставлява: топлокръвно чудо; песен, която полита.
Горното е превод от тук: http://serandipity.50megs.com/inform.html, а ето още нейни картини:
Не съм съгласна, че учените не се интересуват от изкуство. Много интересно е как човекът на изкуството отразява научните факти без картините му да се лишават от фантазия.
Поздрави за хубавия постинг!