.... и свършва - със сътвореното от Хенри Милър.

Е, поне според Лорънс Дърел.

„Обичам всичко, което тече”, е казал за нашето време великият слепец Милтън. За него мислех тази сутрин, когато отворих очи с яростно-радостен вик: мислех за неговите реки и дървета и за света на мрака, който той изследва. Да, аз също обичам всичко течащо: реки, канали, лава, сперма, кръв, жлъч, думи, изречения. Обичам изтичащата от матката околоплодна течност. Обичам бъбрека с неговите болезнени камъни, с неговия пясък и какво ли не още, обичам струящата топла урина и неспирното триперно течение, обичам леещите се като дизентерия истерични думи и изречения, които отразяват всичките противни образи на душата, обичам големите реки, като Амазонка и Ориноко, където луди мъже от типа на Моравагин плават в открита лодка през мечти и легенди и се давят в задънените устия на реката. Обичам всичко течащо, даже менструалното течение, което отнася неплодовитото семе. Обичам ръкописите, дори и свещените, пък били те своенравни, езотерични, многообразни или едностранчиви. Обичам всичко течащо, всичко, което съдържа време и хармония и ни връща към началото на безкрая: ожесточението на пророците, екстатичното сквернословие, мъдростта на фанатика, разтегливата молитва на свещеника, изречените от проститутката мръсотии, отплуващата в канавката плюнка, млякото от гърдата и изтичащия от утробата горчив мед, всичко, което е течно, може да бъде втечнено, разтопено и разтворено, всичката гной и мръсотия, която при изтичането се пречиства, губи своето чувство за произход, затваря чудесната верига към разпадането и смъртта. Неистовото кръвосмесително желание на човека е да продължава да тече единен с времето, да обединява възвишения образ на отвъдното с настоящия свят, с настоящото време. Нелепо, самоубийствено желание, обезсилено от думите и парализирано от мисълта.“ (“Тропик на рака” (Tropic of Cancer)

 „Протоплазмата на мечтата е съставена от болката на раздялата. Мечтата продължава да живее, след като тялото бъде погребано. Ние вървим по улицата с хиляди крака и очи, с космати антени, улавящи най-леката следа и най-избледнелия спомен за миналото. В нашето безцелно движение насам-натам понякога спираме и, подобно на издължени лепкави растения, поглъщаме цели живите късове от миналото. Разтваряме се, податливи, меки и гъвкави, за да засмучем лакомо нощта и океаните кръв, удавили съня на нашата младост. Пием и пием с неутолима жажда. Никога повече не сме цялостни, живеем само на фрагменти и всичките ни части са разделени от прозрачно тънка мембрана...“ (“Черна пролет” (Black Spring)

„Идеите трябва да бъдат съчетани с действие. Ако в тях няма секс и жизненост, няма и действие.“ (“Тропик на рака” (Tropic of Cancer) 

„Всичко, което може да бъде обуздано с интелект и спокойствие, принадлежи на черупката, но устременият към съзидание човек винаги се гмурка под нея, към отворената рана, към гниещия безсрамен ужас.Той прикрепва динамото към най-нежните части. Ако бликнат само кръв и гной, това вече е нещо. Сухият, скапан от ебане кратер е безсрамен. Но по-безсрамно от всичко е бездействието. Парализата е по-неприлична от най-мръсната псувня. Една-едничка зейнала рана да е останала, от нея трябва да шуртят ако ще само жаби, прилепи и хомункулуси.“ (“Тропик на рака” (Tropic of Cancer)

„Човек пише, за да изхвърли отровата, която събира поради фалшивия си начин на живот. Той се опитва да си възвърне невинността, въпреки че всичко, което успява да направи е да зарази света с вируса на собственото си разочарование. Нито един човек не би написал дума върху хартия, ако имаше куража да живее според това, в което вярва ..“

„Човекът, който търси сигурност, дори и само в ума си е като човек, който би отрязал крайниците си, за да ги замени с изкуствени, само и само да не му причиняват болка и неприятности.“

„Нито един човек не е достатъчно велик или достатъчно мъдър, за да му предадем съдбата си. Единственият начин, по който някой може да ни води е като ни възвърне вярата в собственото ни Аз.“

 "Ние всички сме престъпници - а престъплението ни е, че не живеем живота докрай. Но всички ние сме потенциално свободни. Можем да спрем да мислим над това, което не сме постигнали и да започнем да правим това, което можем. Какви са силите, скрити в нас, никой не се е осмелявал истински да си представи. Това, че тези сили са безкрайни, ние ще осъзнаем в деня, в който признаем пред самите себе си, че въображението е всичко. Въображението е гласът на предизвикателството."

 „Може би творецът не е нищо повече от персонификация на тази универсална неприспособеност, на тази универсална липса на равновесие.“

 „Проблемът на будизма? – за да се освободи някой от всички желания, той трябва да желае да го направи.“

Здравей. Всички цитати ли са от Хенри Милър? Преди време съм чел други от него, които не ми харесаха. Някои от посочените от теб са доста сполучливи... Поздрави!

Да, всички са негови. Едната част ги взех от българската уикипедия, а другата ги преведох от английската. Няколко са от Разпятие в розово, а другите не помня вече.
Милър изглежда вулгарен понякога, но това не пречи да е велик ..... е, може би не всеки ред написан от него, но определено си стува да се разровиш из редовете му :)

Както вече споменах, някои неща от написаните по-горе, силно ме спечелиха. Благодаря ти за отговора! Хубав ден :)