“Атлас изправи рамене: 1 част“ – филмовата адаптация на далновидния, безочливо прокапиталистически роман на Айн Ранд излиза по кината на 15-ти април. Моментът не можеше да е по-добър.

Въпреки че е направен по книга, написана преди половин век, като действието се развива през 2016, филмът зловещо наподобява света днес, и по-специално Съединените щати и социалното и икономичско обезстойностяване на щати като Калифорния, където производствените индустрии рухнаха, икономическата свобода и предприемчивост еродират, а продуктивните членове на обществото сякаш бързо изчезват или фалират заради бюрократични  и безумни закони.

Докато литературният блясък на романа от над 1000 страници на Ранд е несравним, филмовата версия на нейното философско пътешествие, което поставя под въпрос кое общество е по-добро за човечеството – това на рационалният егоизъм или това, което има за цел да изравни всички индивидуални постижения  - поддържа нейният обективистичен мироглед и трябва да провокира дебата за свободното общество и ролята на правителството.

Филмът е успешен не само заради твърдото придържане към философията на Ранд, но и защото свежо и безочливо дава политическа перспектива, която почти винаги е липсвала на големия екран до такава степен, че той може да се превърне в култова класика, особено измежду членовете на Чаената партия и техните почитатели, без да споменаваме тълпите от либертарианци.

Действието във филма, придържайки се към книгата, се развива през 2016, когато глобалната икономика е в пълна бъркотия, конфликти в Средния Изток нарушават доставките на петрол, има масивни разивания на петрол, има ясно изразена класова борба, заклеймяване на частните компании, свръхмощни лидери на съюзи, бюрократи и специални интереси, празни фабрики, побягнали предприемачи и иноватори, твърде далеч стигащи правителствени разпоредби и бизнес все по-подчинен на управляващите бюрократи. Изглежда ли ви това анти-утопично общество познато? Ако не, вероятно се криете в някое утопично селце в Скалистите планини, за което останалите от нас нищо не знаят.

С всичко това срещу тях, някои съзидателни собственици на производствени и търговски предприятия все още се опитват да правят нововъведения, да произвеждат и да правят пари – Дагни Тагарт, Елис Уайът и Ханк Риърдън.

Тагарт, самоуверената, млада и идеалистична героиня с подчертан вкус към предприемачеството, управлява  железопътна линия – Тагарт Трансконтинентал. Уайът е заможен петролен магнат, чиято компания отговаря за единствения икономически жизнеспособен и проспериращ щат в съюза – Колорадо. Риърдън е откривателя на риърдън метала, измислена сплав, изполвана за железопътни релси, която е по-евтина, по-дълготрайна и по-здрава от стоманата.

Във филма правителството е посветено на постигането на икономическо равенство. Бюрократите се стараят да попречат на разтежа на преуспяващите компании като тези на Тагарт, Уайът и Риърдън, защото обществото „ не може да позволи разрастването на компания, която произвежда твърде много и може да замени компании, които произвеждат твърде малко“. За правителството (и широкото общество) такова разрастване би „създало небалансирана икономика“.  С други думи, най-продуктивните и способни членове на обществото биха се радвали на несъразмерен дял от ресурсите на обществото.  

Разбира се, тези идеи отразяват риториката идваща от много във Вашингтон, където господстващата мъдрост е, че печалбата е лощо нещо, тези, които печелят са алчни и тези, които напредват със собствените си усилия и възможности на пазара са достойни за презрение.

Изразителен цитат идва от лобист, който по-късно става икономическия цар на правителството, Уесли Мауч (който наподобява демократа Барни Франк): „Всеки трябва да сподели бремето“. Звучи като нещо, което този дето пише речите на Обама би казал. Всъщност, докато се обръщаше към Националната асоциация на губернаторите преди няколко седмици, Обама направи „споделената жертва“ тема на своята реч.“

Ще пропусна част от статията, за да не разкривам сюжета за тези, които не са чели книгата и да не отегчавам тези, които са я чели. Но краят е такъв:

„Капитализъм, лична отговорност и индивидуална свобода са философските основи на свободното общество. Когато създаването на богатства и свободата да взимаш самостоятелни решения се атакуват от правителствените утописти и хуманисти цивилизацията и качеството на живот западат. Във филма повечето от подтиснатите хора просто заминават за по-добри места. В реалния свят, идеологическата борба бушува.

“Атлас изправи рамене: 1 част“ не е типичния повърхностен холивудски блокбъстър или независим художествен филм и не бива да бъде такъв. Вместо това, той е филм за големи идеи, които нямат равни на себе си, излизащ във време, когато идеологическата посока, в която върви страната предизвиква интезивен дебат. Филмът е катализатор за критично мислене относно мирогледите, които се съревновават в днешната политика."

От Brian Calle - тук
Превода - мой.

Да. Само дето либертарианците не сме тълпи. Нито в пряк, нито в преносен смисъл. В пряк не сме - за съжаление. А в преносен не сме - но за радост.

Може и аз да не подбрах правилната дума, защото в оригиналния текст е "hordes".
И е за съжаление, да. Щеше да е прекрасно мнозинството да изповядваше тези идеи, но не виждам как. .... и така аз, роденият луд ентусиаст и оптмист, се присъединявам към апокалиптиците, които предричат скорошния край на света по идеологически и икономически причини споменати по-горе, в съчетание с катаклизми, случващи се и в този момент ....

Аз пък съм истински оптимист. Смятам, че свободното общество е крайна еволюционна фаза, а не нещо, което човек може да "постигне". С други думи искам да кажа - вярвам, че откъдето и да минем, все там ще стигнем :)

Поздрави и благодарности за поднасянето на статията.

през по-голямата част от времето и аз съм си оптимист и въпреки че храня съмнения отностно скорошното стигане до свободно общество ... в широкото общество, аз самата се старая да живея според идеите си :)

И аз ти благодаря! Изключително приятно е да имаш съмишленик. :)

политическата "коректност" и "толерантност", доведени до абсурд, ще съсипят всичко. НакраяТерсит ще срази Ахил, Еней, Аякс и изобщо всички герои, взети заедно. (((((

Убедена съм, че ако не чак в такава степен тук, то поне по света все още има трезвомислещи хора, които ще забележат залитането наляво и ще направят усилия да го коригират.