„Ако във вселената има някаква цел, тази цел трябва да бъде пред очите ни. Тя трябва да се съдържа във всяко нещо – от най-нищожното до най-великото.
Една звезда не казва повече от един охлюв.
Пустинните пясъци могат да утолят жаждата като планинска река.
Ако вселената е единна, всичко съществуващо трябва да отразява някакъв най-общ стремеж. Познаеш ли песъчинката, познаваш смисъла.
Който има смисъла, има и пътя. Който има пътя, върви към щастието. Дори и цялото звездно небе не ще помогне на слепеца да узнае това, което зрящият познава чрез прашинката.
Нави казва:
Този, който не прозре истината в мрака,
даже всичките слънца пътя му да осветят,
истина по този път няма да дочака!
И още казва:
Мъдрият вижда в нищожното висшите цели!
Даже калта
има небесна душа.
На глупостта и е тясно дори на небето!
Ясният ум
в шепа зрънца е побран.
Всичко е устремено към една цел и всичко съществуващо е израз на движението към целта. Този камък, тази пчела, това дърво имат всичко, което търсиш.
Ти, който търсиш своя път,
до тази шипка приседни –
тук пътят сам ще те намери!
казва Нави.
И още казва:
- Това, което търсиш, е пред очите ти. Накъдето и да тръгнеш, ще вървиш подир собствения си дъх.”
Казва Иван Методиев в „Структури”.
И още казва:
„Не докосвай пространствата между думите,
за да има къде
да се движат звездите!
Защото думите не са празни звуци, а невидими нишки, които осъществяват порядъка на света!”
***
„Като дете е неморална
природата – нехае тя,
че всеки миг сама отрича
изящните си правила!
Виж, пеперутите превръщат
в прашец по своите крила
това, което ти, мъдрецо,
нарече същност на света!”
***
„И дойде вселената при човека и го попита:
Кой си ти?
А човекът отвърна:
Аз съм твоят баща.
И пак го попита вселената:
Коя съм аз?
А човекът отвърна:
Ти си моята майка.”