Прочетен: 3116 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 01.11.2006 16:21
***
О, ти, безумецо, неподражаемо пиян!
Ако разтвориш вратите с ритник и
станеш за смях на всички,
ако изсипеш торбата си в нощта и
плюеш на благоразумието,
ако поемеш по чудати пътища и се
заплеснеш в безполезни занимания,
ако за смисъла не те е грижа,
ако платното си пред бурята опънеш и
строшиш кормилото –
тогава, друже мой, и аз ще те последвам,
та с теб да съм пиян и да вървя по дяволите!
Прахосах нощите и дните си сред
разсъдливи, уравновесени люде.
От прекомерно знание ми побеля главата,
очите ми отслабнаха от дълго взиране.
С години сбирам, трупам всякакви
парчета и отломки от неща –
стъпчи ги и танцувай върху тях и
разпилей ги всичките на вятъра.
Защото знам, че връх на мъдростта е да
си пиян и да вървиш по дяволите!
Нека изчезнат уродливите задръжки,
нека загубя безнадеждно пътя.
Нека да дойде вихърът на дивата омая
и да ме отнесе от котвите ми.
Светът е пълен с люде достолепни и
Работни, полезни и съобразителни.
Едни излизат с лекота напред, а други
почтително ги следват.
Нека да са честити те и нека преуспяват,
но нека аз да съм глупашки лекомислен.
Защото знам, че свършекът на всяко
дело е да си пиян и да вървиш по дяволите!
Заклевам се, че се отказвам в този миг
от всичките си права да се вредя между почтените.
Отхвърлям всяка гордост от учеността и
разпознаването на неправдата от правдата.
Ще разтроша съсъда на паметта и ще
разплискам до сетна капка всичките си сълзи.
Смеха си ще окъпя и избистря в пяната
на ягодовоаленото вино.
За миг поне ще скъсам знака на
благовъзпитаните и улегналите.
Свещена клетва ще положа да съм
недостоен, да съм пиян и да вървя по дяволите!
Р. Тагор
/преписах този стих от един тефтер, където съм го преписвала навремето пък от една книга, ... май беше "Събрани съчинения" на Тагор или нещо подобно ... ... затова не знам, кой е преводача и съжалявам, че не мога да го спомена тук./
31.10.2006 23:02
Аз не зная покой. Аз жадувам далечни
простори.
Душата ми литва да докосне полите на
едва доловимото.
О, Велико Отвъд, как пронизителен е
звукът на цафарата ти!
И забравям, все забравям, че нямам
криле да летя, че съм привързан към това
място завинаги.
Аз не зная ни отдих, ни сън. Аз съм
пътник по чужди земи.
Твоят дъх идва при мен и ми нашепва
невъзможна надежда.
Твоят език е тъй познат на сърцето ми,
сякаш е негов.
О, Далечен Простор, как пронизителен е
зовът на цафарата ти!
И забравям, все забравям, че пътят не
ми е известен, че крилатият кон не е мой.
Аз изпадам в омая. Аз съм скитник
дълбоко в сърцето си.
В тази слъчева мараня в часове на
отмала – какъв исполински твой образ се
откроява сред синевата на свода!
О, Последна Далечност, как пронизителен е
звукът на цафарата ти!
И забравям, все забравям, че вратите
отвред са затворени в тази къща, където
живея самотен.
/Много си го обичам този Тагор - като са преведени на български песните му, почти няма ритъм, рима, но са толкова силни думите ... смисъла, че ... /
01.11.2006 23:14
onova koeto kriem pod parcalite na ejednevieto...
