Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.09.2006 07:57 - Поета - механик
Автор: sunflower Категория: Изкуство   
Прочетен: 1110 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 21.09.2006 08:03


*** А е хубав живота! днес е хубав от вятър, утре хубав от слънце, но не с цялото светло, нито с пълния мрак. Той е хубав с лъча, който мрака прорязва, той е хубав със мрака в светлината примесен – с този здрач – кръстопът между светло и тъмно.   *** Ясно-земен мирис ме пронизва,
весел лъч докосва нещо в мен.
Може би това е оптимизма,
който през сърдечнатат ми призма
връща се в усмивка отразен.

И се гмуркам в синята прозрачност
на деня. Като въздишка лек,
сякаш стълба слънчева изкачвам,
пряко през браздите крача
над зарити стъпки на човек.

През стебла, през корени, през пори
от земята бликат гласове ...
Всеки сам по своему говори,
Сякаш таен ходник съм отворил
към съкровени светове.

*** Какво че остарява тялото?
Душата от това не става възрастна.
Да умъртвя ли в себе си детето,
затуй, че някой щял да го излъже?
Какво е вярата без риска?
Невярата е по-опасна.
В пустинята не е без никой,
щом вече е разцъфнал кактус.

*** Попаднал случайно
на света във окото
преминавам през чуждата памет
като сянка от облак
прелетял над локва.
И се губя разпръснат
из мъглите на чувства,
в тъмнините на космос,
а в безброя прашинки
блясва тази, която
с някой лъч се кръстоса.

*** Човек във себе си се спуска сам -
над празнотата разтреперан
като дете, изплашено
се вкопчва за вратата,
увиснала в пространството.

Какво е "вътре"
и какво "навън", не знае,
на прага той е сам,
а от двете му страни - безкрая.

***
Всичко е в мълчанието. Всичко.
През скалата му корава
много думи търсят своя изказ.
Сдържаното чувство просълзява
в шепите, които са отрекли много пълноводия ...

Някъде в голямото мълчание
е началото на всичко.

***
Здрача от мълчание прелива.
Върховете - мъдреци вглъбени,
вечността на дълги глътки пият.
В тази нощ и аз съм връх на нещо.
От деня прегазена тревичка -
във мълчанието расна
и досягам със духа си всичко
.   *** Аз съществувам
извън знанието за това,
извън света
брониран със железен смисъл.
Аз съществувам
вън от смисъла
отвъд - отвъд
пулсирам някъде в безкрая -
сърце пронизано от светлина,
око  в средата на Вселената
безимен остров
в свободната и недосегаема
самотност
.  
***
Мансардата ми ставаше аквариум
изпълнен с тайно съществуване.
Загледани един във друг забравяхме
за земното притегляне. И плувахме.
Свободно и съвсем като дефините,
люлеехме прозрачното мълчание
с изящество, със нежност и движение.
И в себе си се гмуркахме – вдълбокото,
където дремят октоподите,
и още по-надолу – в тъмното,
до дъното на наште същности.
Но както бе дошла си тръгваше,
след теб водата се оттичаше,
разкрила всички остри ръбове
на смисъл, който те отричаше.

***
Като мъждукащ огънец
в шепите си дълго носех
малко щастие.
Не можех ни юмрук да свия,
ни ръка на някой да подам.
Трябваше да ходя бавно
все по равното,
да го предпазвам
от остри ветрове.
Но днес благодаря на бурята,
на всички облаци и всички мълнии -
на камъка, във който се препънах
и хвърлих всичко от ръцете си
да върна свойто равновесие.

***
Лъча изпратен да обходи
твоята душа
не се завърна,
потъна в нейната безкрайност.
Тогава как да я обгърна,
Безсилен със ръце и благослов?
Шепот от Всемира ми отвърна:
Със любов.

***
Носталгично

Море от синьо и зелено
от синева до синева –
Родино, аз те възприемам
със всичките си сетива.
Балканът с гребените снежни,
зелените ти падини,
където в тия сини бездни
от яркост слънцето звъни.
И пада то на капки златни,
избива в кълн, ухае в мед
и от земята благодатна
възкръсва в пити слънчоглед.
В зеници и сърца възкръсва.
С орфеевите гласове
изгряват слънчевите чувства
над непознати светове.
И над взривените с възторзи
огромни сцени по света,
разцъфват българските рози
и покоряват с красота.

Михаил Кендеров

Има малко биография и едни страхотни афоризми (ама наистина страхотни) на http://www.liternet.bg/

Весел ден, любими мои!!! :))))))))))



Тагове:   механик,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. slavei - Безкрайност
21.09.2006 08:39
" Лъча изпратен да обходи
твоята душа
не се завърна,
потъна в нейната безкрайност.
Тогава как да я обгърна,
безсилен със ръце и благослов?
Шепот от всемира ми отвърна:
Със любов."

Прекрасни слова!!!
Докосват...нежност, любов, чистота!!
Благодаря!

Благословен, спорен и успешен ден, пожелавам и на теб!!!:)))
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sunflower
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5598279
Постинги: 1761
Коментари: 12611
Гласове: 39186
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031