Постинг
20.09.2006 09:15 -
Михаил Кендеров
Автор: sunflower
Категория: Изкуство
Прочетен: 5811 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 20.09.2006 09:16
Прочетен: 5811 Коментари: 4 Гласове:
0
Последна промяна: 20.09.2006 09:16
Един от най-любимите ми поети за всички времена. :)
***
Мъдро живеят птиците.
Дом градят
с две-три клечици
да прозира,
като слънчева кошница
люшната във Всемира.
Уповават се на крилете си,
Нямат нашата лъжесловесност,
затова имат небето
и цяла вселена от песни. *** Лутах се като молив,
насилван от съдбата,
по листа на живота се изтрих
до сърцевината,
но казвах повече,
когато криволича.
Опряно в ръб по линия върви
беукорно и сляпо безразличие. *** Не искам да ми се връща нищо.
Има нещо сладостно
в тези загуби.
И захвърлил излинели приятелства,
кърпена гордост,
кокили,
газя земята с боси пети.
Ако трябва
ще хвърля и хляба си,
но сърцето ми
ще лети!
И съм почти съвършен -
още малко - няма да имам нищо.
Тръгвай с мен, ако искаш,
много нямане ще ти предложа.
Без дом, без ограда
този свят е по-мой,
тъй с него сме кожа до кожа. *** Целия живот - това е всичко
превзето с мисълта и сетивата,
трептене на една тревичка
между небето и земята.
Целия живот е това, което чезне,
останалото е обвивка.
През времето, в безсмъртни бездни
ще отзвучим като усмивка.
***
Цял живот треперим
оплетени в нерви,
залостени с кости -
шепа планктон
захвърлен във космоса.
Клето тяло - наше разпятие,
за тебе се трепем,
а живеем с душата.
***
Към приятелите
Не съм разсипан, аз съм се раздал,
не съм равеян, а присъствам
през тежката житейска кал
с вас мъкна свойта част от кръста.
При вас дойдох, на вас си поверих
сърцето с истините отривисти
и никога не се сдружих
с мръсниците, които са на чисто.
Живеем със душите си високо,
делим си въздуха до глътка,
ръцете ни не са заети с кокал,
а винаги свободни за прегръдка.
***
Насън повтарям
първородния си вик -
вик на падащ
в космическата празнота.
***
И аз отплувам
с безмълвието на листа,
удавено в бъбривостта на ручея.
:))))
Желая весел и поетичен ден на всички. :)))
***
Мъдро живеят птиците.
Дом градят
с две-три клечици
да прозира,
като слънчева кошница
люшната във Всемира.
Уповават се на крилете си,
Нямат нашата лъжесловесност,
затова имат небето
и цяла вселена от песни. *** Лутах се като молив,
насилван от съдбата,
по листа на живота се изтрих
до сърцевината,
но казвах повече,
когато криволича.
Опряно в ръб по линия върви
беукорно и сляпо безразличие. *** Не искам да ми се връща нищо.
Има нещо сладостно
в тези загуби.
И захвърлил излинели приятелства,
кърпена гордост,
кокили,
газя земята с боси пети.
Ако трябва
ще хвърля и хляба си,
но сърцето ми
ще лети!
И съм почти съвършен -
още малко - няма да имам нищо.
Тръгвай с мен, ако искаш,
много нямане ще ти предложа.
Без дом, без ограда
този свят е по-мой,
тъй с него сме кожа до кожа. *** Целия живот - това е всичко
превзето с мисълта и сетивата,
трептене на една тревичка
между небето и земята.
Целия живот е това, което чезне,
останалото е обвивка.
През времето, в безсмъртни бездни
ще отзвучим като усмивка.
***
Цял живот треперим
оплетени в нерви,
залостени с кости -
шепа планктон
захвърлен във космоса.
Клето тяло - наше разпятие,
за тебе се трепем,
а живеем с душата.
***
Към приятелите
Не съм разсипан, аз съм се раздал,
не съм равеян, а присъствам
през тежката житейска кал
с вас мъкна свойта част от кръста.
При вас дойдох, на вас си поверих
сърцето с истините отривисти
и никога не се сдружих
с мръсниците, които са на чисто.
Живеем със душите си високо,
делим си въздуха до глътка,
ръцете ни не са заети с кокал,
а винаги свободни за прегръдка.
***
Насън повтарям
първородния си вик -
вик на падащ
в космическата празнота.
***
И аз отплувам
с безмълвието на листа,
удавено в бъбривостта на ручея.
:))))
Желая весел и поетичен ден на всички. :)))
Михаил Миков: Законодателят тика престъ...
МИХАИЛ БЕЛЧЕВ - НЕ ОСТАРЯВАЙ ЛЮБОВ
Проф. Михаил Константинов - ФАЛИТ НА СВЕ...
МИХАИЛ БЕЛЧЕВ - НЕ ОСТАРЯВАЙ ЛЮБОВ
Проф. Михаил Константинов - ФАЛИТ НА СВЕ...
Ако има интерес ще събера всички стихове дето съм ги пускала из нета тук и ще кача още. Тоя човек ме разбива :)))))))
цитирай
2.
анонимен -
Нечовешко
20.09.2006 11:56
20.09.2006 11:56
Просто нямам думи, почти нереално ми се струва човек да е писал, толкова големи истини и откровения... И все пак е така , значи има надежда :)
Гриз ;)
цитирайГриз ;)
... разбира се ... тук и сега ... в нас ... също :))))))))
цитирайСтрахотни са стиховете на Михаил Кендеров - свещенна простота и велика мъдрост! И много, много чистота, характерна за поета...
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 39186