Аматьор съм и това си е. Аматьорски пиша тук, аматьорски ходя понякога на изложби, аматьорски слушам музика, гледам кино и даже играх в аматьорския театър. Тая работа обаче никак не ме притеснява. Харесва ми да съм аматьор ... В театъра си репетирах като истинските артисти – само малко по-малко часове на ден,  после си излизах на сцена като истинските артисти и публиката ме гледаше и после ме аплодираше ... като истинските артисти ... даже на един фестивал, и жури от истински артисти ми даде награда ..... Ха, кое ли ми беше различното от професионалния артист? Може да съм играла малко по-некадърно, ама аз си се кефех, а гледам, че и публиката се кефеше. :) (под секрет само споделям, че режисьора ни беше професионалист и то много добър, според мен). Също така, да поразсъждаваме върху това какво е ....  писател, например. Не е ли то в основата си човек, който пише нещо + някой друг човек, който го чете.  Издаването на книги, критиците и пищящите почитателки (е, не точно при писателите де, но по принцип)  са само подробности от пейзажа. Писателя има нуждата ... има порива  ... да пише – осъществява го ... думите му идват отнякъде и той ги записва и публикува  ...  и после те ...  докосват сърцата на хората, които ги четат. Може би материята на сърцата на хората е същата, като материята на мисълта .... или по-точно вдъхновението на писателя. :) Какво обаче става сега - аз не съм писател, ама пиша тук, вие не сте читатели, ама четете ...  я, каква е разликата тогава??? Аз викам, че няма разлика, ако не обръща човек внимание на подробностите от пейзажа (притрябвало ми е да се мъча да издавам книги, да им правя реклама, да се срещам с читатели ... не че е сигурно, че това би станало – може да се оказа абсолютно бездарен писател :) ... и не че много бездарни писатели не са били издавани :))) ). Ами, това е - мечтата ми да стана писател е осъществена ... чрез блог.бг  (да почерпят за рекламата!)  :)))))))))  

в парите.
Звучи грубо, но е така. Професионален състезател е този, който с това си изкарва хляба с това, професионален артист, или писател е този, който това му е професията и печели пари от това.
Аматьор се разбира от много хора, като не добър, непрофесионално направено, но според мен - аматьор е този, който не прави нещата за пари. И така е по-истинско.
За да съм по-ясна ще дам още примери: професоналните жрици на любовта : проститутките, мислиш ли, че дават повече любов, или по-красива любов, или повече удоволствие от една истинска влюбена жена - невинна, искренна, неопитна.
Професионалните певици: няма да цитирам имена от родния поп-фолк или друг стил - да не би да пеят по-истинско от много много други хора /аз лично познавам такива/ - някой певици не могат да пеят просто. Но не им пречи да правят пари.
А професионалните манекенки, които предствят родината ни пред света - за мен те не са най-красивите жени на България. Просто са най-красивите от тези, които са се явили на този конкурс.
Професионалния психотерапевт ще ти вземе парите и може и да не ти помогне толкова колко ще ти помогне непрофесоналния ти приятел.
Такива ми ти работи..........
На мен много ми харесва как се изразяваш, много е увлекателно. Малко ме комплексираш. Ама...то като си има талант човека - има си го. :):):)

ама, моля те, не се комплексирай :( - нямам талант, или поне нямам нищо по-различно от това, което всеки може да има - в училище едва връзвах четворките по литература и го мразех даже този предмет - това, което може би успявам е, да изтръгна някакви думи ... директно от сърцето си .. .тук много хора го правят и ти го правиш - може само малко да съм се ошлайфала през последните години, а и понеже много чета ... имам примера на много страхотни писатели ... и съм се учила от тях.
Иначе всичко дето си го написала по-горе е много точно и хубаво :)

не съм се комплексирала :) Тия неща ги оставих в пубертета :)
А ти си остани с все същото голямо сърце и продължавай да пишеш.