Не знам точно как, макар и да знам кога, смених хобито „четене на дебели книги” с „отглеждане на стайни цветя”, но днес ми хрумна, че макар и не на пръв поглед, в тази промяна има известен положителен напредък.

Положителният напредък се изразява във факта, че първото е занимание самотно, докато второто включва присъствие и загриженост за живи същества, макар и не съзнателни такива.

Т.е. новото ми хоби бележи една тенденция към затопляне на отношенията ми с други живи същества.

Друго едно мое хоби, освен четенето, беше /и донякъде все още е/ ходенето на планина. Макар и то да предполага изследване на неодушевени скали, води и тук там някоя трева, но все пак по презумпция в компанията на други човешки същества, аз често … и май с известно предпочитание го правех и сама.

А ето ме днес, яхнала байка, да карам към реката за пясък, с който да разредя почвата за новият ми сукулент –  пахифитум, току-що закупен от Благоевград.

Хем се раздвижих, хем си осигурих камъчета, пясък, почва и сравнително плитка саксия. После пресаждах. То, това упражнение не е кой знае колко дълго и трудно …. не може да ти запълни деня, но определено доставя радост. Нищо, че братовчедките ми викат, че развиването на любов към стайни растения било заради липсата на секс.

Ами изчакайте ме да напредна в хобитата, изискващи присъствие на други живи същества, де! Като съм почти сигурна, че ще подмина фазата с домашните любимци. Да не се заричам, ама досега никога не съм имала предпочитание към животни, отглеждани в домашни условия.

Е, разбира се, имам известен опит в съвместното съществуване с други човешки същества, с неговите щастливи мигове и нещастни вечности, но опитът ми е по-скоро горчив и затова вероятно досега съм си измисляла безлюдни хобита.

Чудя се дали изобщо ще доживея мига да имам хоби, което да включва или да се споделя от други човешки същества. Проблемът може би е, че човек среща достатъчно хора в работата и изобщо ежедневието си и има нужда в миговете на почивка да си почива от тях – хората. Затова са ни нужни малките авантюри с книгата, байка, цветята, пътеките в планината и …. красотата на една мълчалива природа. :)

И аз обичам така... И още едно хоби имам, заразно е обаче... ;) Домашните ми любимци са пчели - отваряш им къщичката и почти не дишаш, не правиш резки движения, не мислиш за нищо друго... само за тях, дали и от какво имат нужда... Откъсваш се от всичко и от всички - пълен релакс. :)

Ще го имам предвид, ако ми притрябва още някое хоби по-нататък :)

Билките са едно такова безлюдно хоби и аз като теб си почивам психически, когато съм в гората. Напоследък обаче и съпругут ми се включва в тези разходки и често вместо билки берем гъби:)) Мога да ти дам да си отглеждаш лечебното цвете ароматна кализия, расте в саксия и е лесно за птглеждане. Писала съм за него-виж в блогрола ми-10 позиция Всичко за билките.