умира всеки път
частица от неспокойната ми същност
когато се съгласявам с теб
и пак мълча
и чакам просветлението
да се яви на всички фронтове и
да бъде светлина

но мрака ме обгръща
все по-сигурно
все по-гъста е мъглата
и не знам какво съм аз
какво си ти
къде, по дяволите, сме заседнали
и кому е нужна човешката ни суета

индивидуалността е самота
а отношенията ни убиват
животът се процежда на мигове от щастие
и после пак безкрайна празнота
да се слеем с тълпите, да се уеднаквим
или да връзваме самотни флагчета
на всеки нов връх, който покорим?

адмирации :)

:)
:)
:)

:)