В прегръдките на полето
се окичвам с киселец
и съзерцавам планината.
Тих е вятъра.
Пожарът отдавна е минал
и животът бавно напира
да се извиси,
да разцъфти,
да стигне небето.
Глухарчето е
моето цвете.

:)



http://www.pbase.com/image/65748273

и същевременно много полезно и аз съм направила постинг за него като билка.
Ти не се отпускай много, щото пожар пак ще има, то дявола си няма работа.

това е най-нежното нещо, на което може се посвети стихче:))))
толкова прекрасно ... толкова истинско.
женската душа е крехка колкото едно глухарче:) затова е ...толкова красива и тя:) БРАВО:)

Благодаря ви! :)