някои въпроси,
хора, случки
носят такава досада
че разумът ми
просто ги отказва
обръща се на другата страна
и се мръщи
тропа нервно с крак
ако го насилиш
започва да крещи
ааааааааааааааааааааааааааааа
недоумявам
непонасям
направо се потрисам
от разменени между възрастни
думички като „срамота”
или пък  „резил”

имат място в съвременния български език, стига да са казани на място, мисля си...;)

просто аз имам известна непоносимост към определени думи, както има и думи, които особено обичам :)

затова крещиш? Най-много да прегракнеш...;))

не ме чуват много хора ;)

vqv vremeto na nashite babi i djadovci dumite sa imali tezest i stoijnost. Dumi kato "sramota" i "rezil" ne sa bili prosto porednijat paraziten shum ot njakoij slovoohotlivko tip "narode izbrannik" . Zalko e che i postqpkite i slovata sa dobili edin izhaben i povehnal vid i vseki si pravi kakvoto si iska , ne sqm prootiv anarhijata a po-skoro me drazni bezhaberieto... , ta normalno e da krestish i to ne samo na um ... maj dzen nepomaga mnogo ... :)