Разтичам се по стола –

тоник с дъх на джин.

Поддала се на лятната умора,

в главата ми единствен стих:

„Аз ви обичах: обичта ми може

да тлее още в моята душа;

но нека тя не ви тревожи;

не искам с нищо да ви натъжа.”

„Обичам те”, „Голямата любов”

и тем подобни думи гръмки

не искам да тихо да валят.

Хубаво е просто да ме питат:

„Как си?” „Спокойно ли ти е?”

и нито намек за собственото „Аз”.

...

Когато аз мисля за него и той мисли за мен,

няма нужда никой от нас да мисли за себе си ... сам.

....

Е, добре де, може да преувеличавам малко ... :)