пренасищам се понякога

от радости

тревоги

странни преживявания

подтискам чувствителността си

пак избуява

сграбчва ме за гърлото

изтънявам

крия се зад ъгъла

нечия сянка пропълзява

гледа ме от упор с укор

може би е съвестта ми

а може би отровите

впръскани от другите

съзнателно

да съм послушна

мила и добра

да съм мъртва

лутам се

лекувам се

опипом

погледа ми се изостря

за кратко

и слънцето залязва

търпение

пак ли на проклетото търпение

трябва да се уча

искам да оправя всичко

със вълшебна пръчка

сега

...

или все пак да взема автомат:

хехе, е не съм чак толкова зле, след като мога да се изхиля накрая и на най-тъжните си излияния :))))