Прочетен: 1079 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 17.08.2008 21:45
Да дам сърцето си на някой?
Да дам смисълът на живота си,
произведението на живота си,
резултатът от душетворчеството* си
... на някой?
Не.
Сърцето ми е всичко, което имам.
То не е твое, не е негово, нейно ...
то е аз и аз принадлежа на себе си.
Сърцето ми е това, което извайвам с любов
от момента на раждането си.
Сърцето ми е картината, която рисувам с пръсти,
омазана с животворни бои до лактите;
сърцето ми е книгата, която пиша всеки миг,
от момента, в който детската ми ръчичка
е написала първата буква в тетрадката;
сърцето ми е глинен съд, който се чупи понякога,
но аз винаги слепвам с вълшебно лепило,
наследство от всички по-стари жени във рода ми;
сърцето ми е камък, когато трябва да е камък и
сърцето ми е диамант, който живота полира
с времето и изпитанията.
/не, не е умът ми диамант, то Е/
Сърцето ми е океан от сълзите,
които съм изплакала и този океан
на никой друг не би бил нужен.
Сърцето ми е негаснещ огън,
в пламъците на който
друг би се изгорил.
Единственото, което мога е
да го покажа в дланите си
и който иска да се стопли,
е добре дошъл!
*Душетворчество е дума измислена от „ходещото устройство за идеи” Джеймс Хилман, цитиран от Клариса Пинкола Естес в „Бягащата с вълци” и е моята дума за деня. :)
По-скоро си мисля, че всички ангели и дяволи са вътре у нас и вторите могат да ни завладеят само ако им го позволим. Външни дяволи? ... по-скоро няма или пък така или иначе трябва да ги срещнем на някакъв етап и да се ... справим с тях. После ставаме неуязвими. :)
и ще се радвам да си го пазиш.
Ние бихме могли да му пазим завет,
ако не възразиш. Ако излезе буря.
А сатаната и пратенеците му......
точно на тях мисля е най-необхотимо да се сгреят. Няма ли да им дадеш от твоята топлина? Тя не се губи.
