може би трябва да седя

в поза лотос

за да фокусирам погледа

но няма време

и гоня решаване на проблеми

 

само за миг спирам

да погаля тревата

и да усетя милувката

на южния вятър

 

това стига

 

моето време тече

другояче и

миг се равнява на вечност

за някой

 

ето

фокусирана съм

и виждам външният свят

през моя вътрешен –

красив е

 

отрупан с цветя

и дори сивите блокове

са в топли нюанси

а децата направо искрят

 

това е

в мир със себе си съм

... временно

 

после

едно чувство се бавно надига

/някъде от под/или не/съзнаваното/

и погледа ми размътва

 

и в този

и в онзи свят

заваля

 

 

http://www.mandalas.com/FlowerGallery/SunflowerCenterMandala.php

smqh do pripadane

си не само жалък, но и не понадлежиш на никакво развитие. нищо друго не дърпа човека напред така, както любовта ... останалото е консумиране, храносмилане и отделяне.

*и в този и в онзи свят*...за които обич...значи всичко!

поздравление за прекрасното стихотворение!

иначе ... те всички може би знаят, ама се правят ... :)))

Да, проблемите ще ги решиш, сигурна съм, но другото
още никой не съм чула да го реши, то не е нещо което подлежи на анализ, синтез и действие, то е нещо което се случва, въпреки нас. Истина е че ни помага да се развиваме нагоре по спиралата с особените уроци, които получаваме и букета от чувства, които ни правят по-добри и сезитивни за красивото в този цвят- цветя, музика, природа, цветове и т.н. Някои умници се правят, че тях не ги засяга, точно те много често биват изненадани, после
се чудят от къде им е дошло.
Много смислени и хубави стихове, поздравления!

"по-добри и сезитивни за красивото" е много точно казано! :)

и това за онези дето се правят, че не ги засяга е много вярно. :)))