Трендафилът е обгърнал люляка

от всички страни,

сякаш да го пази от вятъра

и топли в студените дни.

Дал му е част от цвета си,

да изглежда красив и през юли,

а вечер му шепне думи

за пътешествия из морски дюни,

за изгреви и залези в пустинята,

за океански бури през зимите,

за планински езера и чукари

и пълни с диви животни савани ...

Какво като всичко са само легенди

и корените им са в земята?

Важна е прегръдката

и омайният дъх на обичта им.

Ще ме научиш ли да говоря като теб,

Трендафиле?

http://www.pbase.com/michel_87/image/80516532