отново

напира

извира от мен

неуморна

негаснеща

луда енергия

и страстен копнеж

по реалното

само Льо Клезио

би ме разбрал

и бихме бродили

двама

из пустини

върху шарени облаци

по пътища в джунглите

и бихме избягвали

градските мудности

хорски брътвеж

и стени

от бетон

и грозно желязо

бихме изследвали рудата

лишеите върху камъните

и морските най-дълбоки

дълбини

заедно с душите си

стремежите

истините

и онези

огледални повърхнини

в другия

в себе си

в тялото на света

което ни ражда

и ние го раждаме

заедно

 

сте родили двамата:)

жалко, че не мога да му го покажа на него :)

бих искала с вас, ще бъда невидима...

то и ние сме невидими :)))

аз пък вече съм при вас :р невидима :)
и да не изпадам сега в разсъждения за условността на "тук", "там" и пространството изобщо :)
Хубав ден и дни след него, Слънце! :)

и твоите дни да са хубави! :)))