Чудя се какво привлича хората към различните дейности, които им стават хоби. Какво привлича филателистите, нумизматите, ловците, риболовците първи вид, риболовците втори вид, фотографите-аматьори и т.н. към марките, монетите, животните, рибките първи вид, рибките втори вид, фотографиите и т.н. Не ми е известно какъв точно чарк от сложния механизъм на човека трябва да бъде нагласен по какъв точно начин така, че той да си избере съответното хоби.

И не ми е известно как човек може да запази едно хоби за цял живот. Това даже ми се вижда още по-чудно, предвид неспокойната ми природа и факта, че многократното повтаряне на каквато и да било дейност ми омръзва бързо. Дори най-приятните дейности.

Днес обаче, изведнъж се почувствах онеправдана за това, че си нямам хоби и реших да си измисля едно такова.

Мислих, мислих,  .... по някое време забравих да мисля, после се сетих, после забравих какво бях измислила, пак се сетих и ето сега пиша, за да не забравя:

Моето хоби ще бъде откриването на смисъла на живота.

Работният проект, върху който се каня да поработя е „Смисъл за деня”. Произлиза от идеята, че смисъла на живота не може да бъде нещо толкова статично и просто, че да бъде открито изведнъж и обявено за окончателно. Следователно, откритията трябва да се извършват всеки ден, базата данни да се натрупва и после ще намерим някой компютър да направи анализа и да изведе изводите, но ще му кажем хич да не си и помисля за „42”.

Е, можем да наемем и човек да свърши тази работа, но като гледам темповете на оглупяване на хомо сапиенс vs развитието на компютърните технологии ...

А сега, готови ли сте да чуете моят смисъл /на живота/ за деня?

Хех ... и да не сте ..... ето го:

Смисълът на живота ни е в недостига.

Забелязали ли сте, че на този живот все нещо не му достига? Каквото и да постигне човек, колкото и пари да има, колкото и да е настанен удобно в дом/работа и колкото и любов да му е предложена, той все мисли, че нещо липсва, че нещо не е както трябва.

Т.е. Господ е направил някаква грешка при създаването на света и просто е забравил да добави нещо .... някаква ултимативна съставка, с която всичко би си паснало перфектно по местата.

Е, аз всъщност не вярвам в разсеяността на Господ и по-скоро си мисля, че в това се състои гениалността му. Защото вместо да си свърши работата сам, ни е оставил нещо за довършване. На нас, малките, бедни, боси и нещастни чираци. Даже не чираци, а лешпери, защото не вярвам Той лично да се е занимавал със светосъздаването, а най-вероятно е използвал някои свои ученици-архитекти.

И ние сега какво правим?

Гоним Михаля ... т.е. недостига. Бродим по пътища, винпроми, ровим се из прашните рафтове на антикварни книжарници на най-затънтените улици на света, посещаваме музеи и се взираме в картини на велики художници. Или слушаме ....

Понякога само седим навън с отворени сетива и съзнания и го чакаме да влезе отнякъде. Малко като рибари и примамката е собственото ни отворено съзнание.

Хоооп, ела тук рибкеееее ……

P.S. Опс, забравих, че все пак имам едно официално хоби – писането. Нищо, мога да ги съчетая двете – писането като смисъл на живота или смисълът на живота като писане ... :)

 

и после
so long and thanks for all the fish ))

Заяпознах се с един пич, който е луднал по прибиране и скриване на кабелите в офиса. Дотолкова, че офиса им е заприличал на картина галерия, толкова изчистен от кабели. Като му свършили кабелите се почувствал сиротен, без новото си хоби :))))...

А откриването на смисъла на живота минава през болката :)
На твое място бих се замислил, дали не съм навлязъл в зрелия мазохизъм :)

хаха ... Exactly! :))))

готин пич. ако го познавах, веднага щях да го поканя в нашия офис :)))

болката не можем да я избегнем, това е ясно. приеми, че ми ми е сбъркан някой чарк и не мога да го оправя ... също така обаче, не се връзвай много на текстовете ми - те никога не са напълно сериозни, т.е. има леко изпързалване на аудиторията :)))

Всички сме на пързалката, просто някои ни изпреварват по завоите :)

и в древността
и днес съм философ ...
дървен :))))

http://youtube.com/watch?v=COMsKPeWAsw

Хоби имам-гоблени ,но не е голяма страст-на периоди.А как да откриеш нещо като смисъл на живот в България.То доста неща са несъвършени.Повече разочарования има и ти "писва" да търсиш смисъла

http://youtube.com/watch?v=NA9mxA9B0OQ

то човек не трябва да търси в конкретна страна. смисъла може да бъде само вътре в нас си. може да решим да не се разочароваме пък ... :)

рибар, но да се хващат различни рибки на живота или разни, дето ни човъркат (или ни се привиждат, че ни човъркат) си е супер житейско занимание...

Свобода!

Като дете мечтата ми е да се запозная с моите идоли Елин Топузаков, Слави Трифонов и Ася Статева от Такси.
Ако някой ден тази мечта стане реалност и видя тези хора срещу мен.Или ,че припадна или ,че се разплача от щастие .Ще една от моите детски мечти ми се е сбъднала.Аз съм емоционален човек.
За разлика от говедата антифенове.

напълно задоволени то предполагам ,че бихме се превърнали в зеленчуци:)))))недостига ти кара да откриваме света а в него и самите себе си...поздрави за постинга и много усмивки:))))

Хобито е вид зависимост и запълва онази неудовлетвореност, заради която на живота все нещо не му достига. Пристрастеността към дадено занимание - хоби, не е вредно и често е само временно. Има теория в психологията, според която, страстта към дадена дейност наподобява наркотичната зависимост, но е многократно по-малка и безвредна. Причините и механизма на възникване обаче са подобни. Така че, по тази логика, можем да наречем хобито един малък порок.

Карах няколко хобита няколко години (15). Един ден се преместихме в друго жилище и се оказа, че няма условия за моя кът дето си практикувах хобито. След една година си дадох сметка, че съм почнал да се вманиачавам в други неща - музика, кола, компютри. Без хоби, или мания според жена ми, не мога.
Слънчогледке, смисълът на живота няма много общи с хобито, нещо бъркаш.

Чрез хобито си почивам :
- от натрупаната умора през деня...
- от тъпотата около мен...
- от простотията на някой хора...
- от скапаната държава...
- от ежедневните грижи за бита...

Хобито ме зарежда с положителна енергия и емоции:
- за следващият ден...
- за разширяване на хубавото около мен...
- за споделяне на новото с умните хора,които искат да знаят...
- за превръщането на държавата в Родина ...
- за справянето с дребните житейски проблеми...

Списъците могата да бъдат доста по-големи , но мисля, че изясних важното.

Подпис: човек с няколко активни (и доста пасивни) хобита!!!
:-))))))))))))))))))