Във гората днес

феята на глога ме посрещна.

Да не си вра носа в цвета,

ме предупреди с насмешка

и кимна мило към пчелите.

Теменуженият гном отсреща

на пети се завъртя и ме повика

да се похвали със нюанса на лилата.

Поздравих го весело, отминах,

после срещнах охлюва и жабата -

ах, историите им не са за разказване.

Заклех се да ги пазя в тайна!

На връщане, маргаритката ме спря -

попитах: „Обича ме, не ме обича,

обича ме, не ме обича … ?"

Обича ме.

Добре.

Хм. Всъщност, колко ли познават маргаритките? :)