Прочетен: 2310 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 30.08.2011 21:21
Откъси от книгата “Гласове“ на аржентинския поет Антонио Порчиа.
Доста приличат на дзен коани, а? :)
Да, ето кое е добро: да простиш злото. Няма друго добро.
Щеше ли да има вечно търсене, ако търсеното съществуваше?
Ние откъсваме живот от живота, за да го използваме да погледне себе си.
Започваме да осъзнаваме пустотата, когато започнем да я изпълваме.
Да, човек трябва да страда, дори да е напразно, за да не е живял напразно.
Почти винаги страха да бъдем себе си ни води пред огледалото.
Вие сте закрепени за тях и не можете да разберете как, защото те не са закрепени за вас.
Когато спя сънувам това, което сънувам, когато съм буден. Непрекъснат сън е.
Да нараниш сърцето значи да го създадеш.
Този, който остава със себе си дълго деградира.
Не виждаш реката на скръбта, защото в нея няма и една твоя сълза.
Без тази смешна суета, което заема формата на самоизтъкване и парадиране и е част от всичко и всеки, ние не бихме видяли нищо, и нищо не би съществувало.
За този, който вижда Рая в своя хляб, Ада е глада му.
Вярвам, че душата се състои от своите страдания,защото душата, която ги изцери, умира.
Прикован съм към земята, за да платя за свободата на очите си.
Ако намериш нещо, веднага щом го потърсиш, значи си го намерил напразно, си го търсил напразно.
Тези, които дават крилата си са тъжни, ако не ги видят да летят.
Ти си тъжен, защото те те изоставиха, а ти не падна.
Този, който не изпълва света си с фантоми, остава сам.
Мога да отида в небесата, но ще препочета ада; няма да съм сам.
Те спряха да те заблуждават, не да те обичат. А на теб ти изглежда, че са спрели да те обичат.
Каквото и да взимам, взимам или твърде много или твърде малко; не взимам точното количество. Точното количество не ми е от никаква полза.
Нещо, докато стане всичко е шум, а когато стане всичко е тишина.
Когато счупя която и да е от веригите, които ме привързват, чувствам, че ставам по-малък.
Знам какво съм ти дал, но не знам какво си получил.
Истината има много малко приятели и тези малко приятели са самоубийци.
В пълното сърце има място за всичко, а в празното сърце няма място за нищо.
Ако не повдигнеш очи, ще си мислиш, че си на най-високата точка.
Това, за което плащаме с нашите животи, никога не е твърде скъпо.
Цветята са без надежда, защото надеждата е утре, а за цветята няма утре.
Държа ръцете си празни, заради това, което съм имал в тях.
Веригите, които ни свързват най-силно са тези, които сме счупили.
Най-ранното детство е вечно, всичко останало е краткотрайно, изключително краткотрайно.
Ако мисля за това какво е живота, аз вярвам, че живота е чудо. Ако мисля за това какво е чудо, аз не вярвам в него.
Ти си кукла на конци, но в ръцете на безкрайността, които може би са твоите ръце.
Да си в компания не е да си с някой, а да си в някой.
Господи, почти никога не съм вярвал в теб, но въпреки това винаги съм те обичал.
Ти нямаш нищо, но все пак би ми дал света. Дължа ти един свят.
Ще намериш разстоянието, което те дели от тях, когато се присъединиш към тях.
Страданието не ни следва. То върви пред нас.
Ние имаме свят за всеки един от нас, но нямаме свят за всички.
Никой не разбира, че си дал всичко. Трябва да дадеш повече.
Изповедта на един смирява всички.
Твоята болка е толкова голяма, че вероятно не те наранява.
Когато ме направи друг, аз те оставих със себе си.
Пред мен се отваря врата. Влизам и виждам стотици затворени врати.
Когато повърхностното ме изтощава, то ме изтощава толкова много, че имам нужда от бездна, за да си почина.
Детето показва своята играчка, възрастния я крие.
Започнах моята комедия като единствения актьор, завършвам я като единствения зрител.
Човекът, когато не скърби, едва съществува.
Малко стигат до нищото, защото пътя е дълъг.
Някои неща стават дотолкова наши собствени, че ги забравяме.
Ако тези, които не ни дължат нищо, ни дадат нищо, колко бедни бихме били.
Това в човека, което не може да бъде опитомено, не е неговото зло, а неговата доброта.
Когато не вървя в облаците, вървя сякаш съм загубен.
Дали да не си останем деца?
Много ми харесаха и другите !:)
На мен ми харесват всичките, но особено ми е на сърце последната:
"Когато не вървя в облаците, вървя сякаш съм загубен." :)))
На мен ми харесват всичките, но особено ми е на сърце последната:
"Когато не вървя в облаците, вървя сякаш съм загубен." :)))