Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.10.2008 22:50 - Животът като единствен древен ръкопис
Автор: sunflower Категория: Други   
Прочетен: 928 Коментари: 0 Гласове:
0



Преди малко стана въпрос за една смърт, а аз тъкмо бях прочела следното:

„Не мога да свикна с мисълта, че – както вървят нещата – мога в крайна сметка да умра (!) и ако това се случи (кръстосвам пръсти), ще престана да научавам какво продължава да се случва от този момент нататък с другите. Като че ли изтръгват от ръцете ми книга, която чета с безкрайно любопитство. Немислимо. Макар че, ако е само това, няма да е сериозно, лошото е, че няма да има други книги, животът е като единствен древен ръкопис.
Животът все още е средновековен.
На мен, разбира се, вече нищо няма да ми се случи, би ми се случила моята смърт, това е достатъчна случка. ....
...
Продължавам да съм такъв, какъвто съм винаги – колебаещ се между гнева и смеха, които нещата предизвикват у мен, без средно положение, това за мен са взаимно допълващи се начини да бъда свързан със света и да се движа из него. Не се променям. Би трябвало болестта да ме накара да се променя, да стана по-разсъдлив, по-мек. И все пак болестта не ме прави по-твърд, нито ме кара да се смея. Нито се развива, нито се потвържава (отново кръстосвам пръсти), ще се наблюдавам. Уплашен съм.”

И за да не е съвсем мрачно ще цитирам само още едно изречение ... от типа изречения, които особено обичам:

Тримата чакат – детето, дойката и меланхоличният баща, докато пощенският влак от Морадабат, който винаги идва с непредвидимо закъснение, мине по железния мост, заемайки го целия, открай докрай, с нестабилните си вагони в хиляди цветове, които изглеждат като тресчици под луната; и тогава Клеър Бейс, след като изгуби от поглед полюшващата се светлина на последния вагон, на който е помахала с ръка за сбогом – едно сбогом, което никога не е било казвано, за да получи отговор – става, обува се и изправена на пръсти, целува мълчаливия баща, който мирише на тютюн, на ликьор и мента, и най-сетне изчезва вътре в къщата, хванала за ръка бавачката, която може би, преди да заспи, ще и изпее, така, между другото, някаква песен.”

Е, това е ....

Книгата е „Всички души”, авторът е Хавиер Мариас и тук има нещичко негово:

http://www.litclub.com/library/prev/marias/mortal.html



Тагове:   ръкопис,


Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sunflower
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5598376
Постинги: 1761
Коментари: 12611
Гласове: 39186
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031