Ясно е, че нормални хора няма, но освен нормално ненормалните има едни ненормално ненормални хора, които по една или друга причина не са освидетелствани (или са, ама ние не знаем) и може да се случи така, че да вгорчат много живота на други по-малко ненормални.

Отдавна се чудя кой е белега, по който мога да разпозная и да посоча на другите откровената откачалка. Търся този белег, за да наблюдавам и за появата му в себе си и в други хора около мен, защото никой, никога не е застрахован от пълно полудяване.

През последните дни извършвах, без да искам едно наблюдение върху една от известните откачалки тук и най-сетне се убедих окончателно кой е белега.

Белега е: чувството за хумор.

Една истинска откачалка няма никакво чувство за хумор.

Това, разбира се, съвсем не значи, че тя/той осъзнава, че няма чувство за хумор. Оооо, не! Напротив. Точно тези типове си мислят понякога, че са много забавни и се хилят на хората под път и над път, но ще ги познаете по това, че се смеят на другите и никога на себе си. Тяхното „чувство за хумор” обикновено стига до откровени подигравки с другите и всичко, което говорят и правят е с една единствена цел – привличане на внимание.

Колкото по-голяма мижитурка е един човек, толкова по-голяма откачалка може да стане.

Колкото по-голяма мижитурка е един човек, толкова по-голямо его развива, за да се прикрие и пак, за да привлича вниманието на другите, от което се храни като последен вампир, защото просто няма собствена енергия. /Рецепта за спасяване – кажи му в една, две приказки какво мислиш и повече не му обръщай внимание, за да не си хабиш ценната енергия за глупости./

Собствена енергия, свобода и увереност имат само хората, които знаят цената си и затова могат и да се надсмиват над себе си.

Откачалката не знае кой е, откъде е, защо е на този свят (не, че някой знае, но повечето не ги бърка) и му е необходимо непрестанното одобрение или конфронтиране с останалите, за да е забелязван и да си доказва в собствените очи колко е готин или пък колко е зъл и безпощаден, което е все едно.

Откачалката също така непрекъснато вижда други откачалки около себе си, просто защото се оглежда в тях. :)

Всичко започва всъщност съвсем невинно. С търсене на внимание. И не, че това е нещо толкова лошо, ако беше лошо, то ние всички, които пишем в нета ще сме напълно ненормални. Но при някои хора търсенето на малко внимание добива  такива големи размери, че става мания.

Манията вече, не е нещо добро.

Всеки човек, според мен, в дадени моменти от живота си се е вманиачавал в нещо. Влюбването, например е вид вманиачаване. Човек бива обсебен от друг човек. И колкото и хубаво и еуфорично да изглежда на моменти, човек преживява и най-големите си страдания, заради такова вманиачаване. Вярно, че всичко това и най-вече страданието могат да му донесат много полза, но ако се запитаме каква точно е ползата, то ще видим, че тя е в посока на осъзнаване, т.е. излизане от манията и включване на разума в играта. Да си обсебен, не е много красиво, а може да бъде много мъчително и досадно за другия.

Чувам израза „да слушаш сърцето си”. Какво, моля ви се, би трябвало да означава това? Да забравя разума си? Да оставя настрана светлината на разсъдъка си и да действам според поривите на тъмното и несъзнателно сърце и Бог знае какви инстинкти? Докъде може да доведе това?

До няколко по-малки и накрая до някоя кардинална катастрофа.

Някой ден ще слушам сърцето си, но този ден ще е когато последното е в пълна хармония с разума ми. И това вярвам, че може да стане.

Единствената истинска светлина, която имаме е тази на разума и ... на тихата обич.

Подчертавам „тихата”, защото ако някой крещи, че обича друг, по-вероятно е сам да се опитва да убеди себе си, колко обичащ е ... защото всъщност е тотално неспособен на обич и себераздаване. Истинският обичащ няма нужда да доказва нищо на никой.

 

И накрая държа да да отбележа, че ако си откачалка, задължително нямаш чувство за хумор, но ако нямаш чувство за хумор не е задължително да си откачалка .... все още.

Така че, хора, смейте се ... но повече на себе си, отколкото на другите! Особено опасно е, ако се хванете, че се смеете само на другите!!! :)

 

P.S. Разбира се, мисля, че има луди от медицинска гледна точка и/или според общественото мнение, които имат чувство за хумор, но те по-скоро не са луди, а са докоснати от Бога. А може някой и съзнателно да иска да постигне това състояние, но … не знам дали е постижимо. :)

 

Това си е директно за избраните статии:)))
Все пак ми изглежда, че си описала не откачалката, а скапаняка- различни неща са:)

това, което си описала е откачалката, но в лошият смисъл на думата! Всеки, може да си направи диагностика така! Аз например съм откачалка, ама с толкова музи, че и вълци в главата, няма как да съм нормален! Май-все още се присмивам на себе си, значи все пак съм нормална откачалка за сега!;)

можеш да го наречеш и скапаняк. аз просто предпочитам думата "откачалка", защото нещата до голяма степен опират до душевно здраве. а да имаш такова никак не е лесна работа :)

точно така - в лошия смисъл.
иначе и аз съм си откачалка, то е ясно, но нали си се обичам, смятам, че съм добра откачалка.
е, обичам и да наблюдавам и изследвам нещата около мен и да се забавлявам с тях. :)

които авторите им може след това да изтрият и накрая разни анонимни да ме обвиняват, че аз трия :)

Прекрасен анализ :)
И още по-прекрасна рецепта - "кажи му в една, две приказки какво мислиш и повече не му обръщай внимание, за да не си хабиш ценната енергия за глупости". Твърде много хора им отделят твърде много внимание и енергия - и тук в блога, и в живота изобщо.

... което и откачалките целят.
впримчват те в играта на махалото, защото сам им даваш енергия и то става все по-голямо и по-голямо. просто трябва да им се спре потока на внимание/енергия. :)

С коментар №6 показваш нагледно как се прави май :))))

Аз пък се кефя, че съм откачен:)
Много от тъй наречените "нормални" ме отегчават. Преди малко даже нарисувах един портрет на такъв, обикновена картинка за живота в някои сайтове, а и живота изобщо.

Но ти друго си разчоплила.

:))))

Усмивки.

въпросът е, как да различаваме опасно лудите сред нас.
И има ли смисъл да търсим нормални хора в едно полудяващо нетобщество ? :)))

и наистина за друго говоря :)

@valsodar, точно това е въпроса. как да ги различаваме ... защото някои са добре замаскирани ... е, поне в началото :)

толкова, че ако реша да се взема на сериозно
ще се блъсна
в намерението си и ще падна твърде късно.
и си се клатушкам в периметъра на допустимото гранично състояние, за да не бъда освидетелствена, щото ще ми вземат шофьорската книжка, за която платих.
скръндза-откачалка съм.
но на теб голяма усмивка.
и много мечти- нали са безплатни, та..
Хубава вечер, съницвете!:))))

а аз съм достатъчно откачена да върша едни неща и недостатъчно откачена да върша други. кое определя кое мога и кое не мога не съм сигурна още, но най-важното е, че не се взимам насериозно и така живота е значително по-забавен :))))

май се досещам, защото и аз съм си мислела същото, но сега просто не обръщам внимание, иначе става по-зле...:)

но от време на време държа да си кажа пък мнението. :)

разбрахме се! (не "събрахме се", както е в рекламата) за съжаление..:( :)))) весел ден Сън. мен тук се опитват да ме обгазяват..но моето село е далеч и няма нищо.:)

При мен е чисто небе, дано няма проблеми към вас :)))