Аурора спомена днес щастието, а аз преди малко попаднах на следното удивително нещо:

 

Това е копие на картина нарисувано не, ами напечатано от Пол Смит – роден на 21 септември 1921 година във Филаделфия. Напечатано на пишеща машина, използвайки знаците @ # $ % ^ & * ( ) _ от човек с церебрална парализа, на когото му отнело 32 години да се научи да ходи и половината, за да се научи да говори.

 

Тук има още: http://www.crookedbrains.net/

А ето и филмче:

Та се питам до каква степен състоянието на щастие е функция на някои основни потребности не само, ами и способности, които имаме или съответно нямаме. Този човек сигурно е бил щастлив като се е научил да ходи. А да прави копия на картини?

Интересно, знае ли всеки от нас какво му е нужно, за да е щастлив? И дали това, което си мисли, че му е нужно е действително това, което му е нужно? Съзнателният ни Аз знае ли или нещо друго дълбоко вътре в нас, до което може и да нямаме достъп, знае по-добре?

:)

Само да го докопам онова друго нещо .... а пък ако докопам този, който най-много ми помага за разкриването му .... :)))

Каква воля и усилие са нужни за да се направят тези картини?! Ако не се бях вгледала, нямаше да разбера, че не са рисувани а напечатани! Удивително!

тъкмо се наревах...много съм си мислила,имаше време,когато и аз трябваше наново да се уча да ходя...куцуках си с патериците,и мечтаех да танцувам и да тичам...сега мога да тичам,мечтая да летя...човешкото око и въображение са ненаситни..а в края на краищата,казва една приказка..трябва само щипчица пръст....
тъй ми се иска понякога всичко да върви гладко и по план..ама това плановете ни...те не са в плановете на Всевишния...

ненаситни казваш?
абе и аз от време на време съм ненаситна, но ако съм постоянно така ще се пръсна, затова гледам да си правя някакви много дзен-почивки, при които спокойно наблюдавам отминаващите облаци :)))