Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.04.2007 06:34 - Божественият Платон
Автор: sunflower Категория: Други   
Прочетен: 7513 Коментари: 10 Гласове:
0

Последна промяна: 27.04.2007 07:41


От няколко дни ми се върти в главата един мит за една пещера и тъй като знаех, че е на Платон се разрових в нета да го открия.
Оказа се, че този мит не е просто мит, а е "класическата картина", в която се обрисува платонизма ... и се намира в началото на седма книга от големия диалог "Държавата": Митът за пещерата
"В разговор с Главкон Сократ гради следната представа: Ние, хората, приличаме на затворници в една пещера. Така сме приковани, че можем да виждаме само стената в дъното на пещерата. Далеч зад нас гори огън, а между нас и огъня минава път, по който хора носят различни предмети: вещи, статуи, фигури на животни. Някои от носещите говорят, други мълчат. Ние, окованите, виждаме само сенките, които се отразяват в дъното на пещерата; чуваме само думите, които някои от сенките произнасят. Ала може да се случи така, че някой от окованите да се освободи. Тогава той ще може да обърне погледа си и ще види, след болката от светлината, действителните предмети. Естествено, освободеният може и да не понесе болката, и да предпочете да си съзерцава това, на което е свикнал - сенките; може да се противи, рече ли някой да го освобождава. Но може и да излезе от пещерата и да види най-истинската светлина - тази на слънцето. Тогава той ще прозре причината, поради която някои неща стават сенки и ако му се наложи да се върне в пещерата, сигурно ще поиска да сподели с останалите затворници истински видяното, ще заспори с тях и дори ще иска да ги освободи, за да ги приобщи към благодатта на светлината. Те първо ще му се изсмеят, а след това, остане ли непреклонен в желанието си да ги освобождава, биха го и убили.

Идеята
Зад току-що разказаният мит стои, казваме, "някаква идея". Днес това го казваме благодарение на Платон: изразите, в които фигурира думата "идея", крият в себе си онази техника на разбиране, която е разработена от древния философ по* един образцов начин; бихме могли да кажем - по "идеален начин". Защото гръцката дума "идея" значи "образ, образец, лик, вид". Какво "виждаме" зад мита, който току-що разказахме?

Виждаме образа на познавателната драма. На Платон тя се е представила така:

Видимият свят е само отблясък на истински съществуващото - първообраза на нещата; докато видимият свят се възприема сетивно и в голяма степен е чисто случаен, преходен, движещ се, то има и едно друго възприемане, благодарение на което можем изобщо да виждаме - това е умопостижението, мисленето, виждането на нещата откъм "гърба им", т.е. откъм тяхната необходима същност. Тя е непроменлива и съответно - съвършена; тя е техният истински образ, т.е. "идея". Но тъй като така идеите биха били безброй, колкото са и видимите неща, то би следвало да има едно такова "единство, в което да се разтвори всяка видимост и което да бъде само умозримо и истинно в съвършен смисъл. За Платон това е върховната идея за доброто, за благото. Но това не е добро единствено и само в нравствен смисъл, а е добро като съвършена наредба, т.е. "красота", като обосновано познаване, т.е. "истина", като съразмерно устройство на съществуващото, т.е. "свят" (вселена, космос). Тази идея участва в различна степен във всички видими неща, но като че ли най-ясно в онези безплътни, ала необходими за телесността пропорции, които са представени в хармонията на числата. И ето го зримото доказателство за наличието на такава идея: чрез число можем да изразим както множествеността, така и единството; чрез единицата - веднъж появила се - е възможен целия ред от множества и различия.

Идеята е единица; но същевременно чрез нея се представя и осмисля съвкупността на видимата множественост, т.е. "другостта", "инобитието" на единството или "раздвоението", "делимостта". Това е царството на простата, но умножима вещественост, материята, която поробва сетивността и не позволява обръщането на погледа. С това тя също е единна, така в нея също участва първоначалото, но вече по принуден начин, като в пещера, заобиколено от стените, на които са проектирани сенките. Тук нямаме "действителност", а само окови и съобразяване, т.е. аналогии, отблясъци на истински съществуващото. Накъсо - тук имаме "митове". Затова, когато днес казваме "мит и действителност", ние съвсем нямаме предвид, че изказаното в мита не е налично като образ, а имаме предвид, че чрез това изказване се е преоформило истинното, че чрез това изказване истинното се е скрило. А задачата е в това, то да бъде открито такова, каквото е.

Действителността такава, каквато е, е идея. Тя се постига не с виждане, допир, усет, а с въодушевление. Но под това нека не се разбира някакво еуфорично състояние, което натрапва на видимостта "чувства", а единствено и само проникване в "душата" на нещата. За Платон това е припомняне, че и нашата душа някога се е намирала в плен на ето тази тук видимост, че е била "съответна", "тъждествена", "числово равна" на множеството, ала сега се е върнала в единството на самата себе си и затова може да "съзерцава" другото. Не винаги става това; и не с всеки. А тогава и с този, който бива прероден в знанието, т.е. акуширан от вещ мислител. Такъв в диалозите на Платон е Сократ, синът на акушерка и затова методът, пътят, по който се стига до знанието като припомняне е "майевтика" (от. гр. "акуширане, израждане").

Диалектиката

Раждането на знанието става в разговор, в спор между единното и раздвоеното, между необходимото и случайното, между устойчивото и колебаещото се. Разбира се, когато разговаряме или спорим с някого, ние прекрасно можем да си представим, че сме изразители на "самата истина". Най-често това си представяме, ала работата е там, че и другият ни отвръща със същото. Използваме ли образа на пещерата, можем да твърдим, че си говорим един-другиму от пещери, страхувайки се да напуснем убежището, но пък смятайки за особена благотворителност да вкараме събеседника в нашата пещера. Понякога той се съгласява, прибави ли се и физическа сила. Но не в това е съгласието и не непременно то е цел на диалога: в диалога обсъжданите неща и обсъждащите наистина трябва да станат "други", ала "по душа", а не насила, не робски; те трябва да израснат към истината си природно, естествено, а не да се подчинят на манията на въобразило си истинност същество. Тази мания е твърде опасна и може би поради това, обяснявайки мита за пещерата, Сократ казва на Главкон: "Бог знае, дали това е вярно", а именно, че "в края на областта на познаваемото е идеята за доброто" и по-нататък: "стигналите до това заключение не желаят вече да се занимават с човешките работи, а душите им винаги се стремят нагоре". А "нагоре" е "извън пещерата".
  Взех го от тук: http://bg-science.info/view_filo.php?id=2  
Обръщам внимание на следната мисъл на Платон, която много ми хареса:

„В любовната аритметика едно плюс едно е равно на две, а две минус едно е равно на нула (нищо).“ 

В Пирът Платон цитира Парменид:   “Най-пръв от всички богове (богинята) създаде Ерос”   ... и след това говори за любовта по този начин:  http://www.margaritta.dir.bg/dekemvri/0707platon.htm   Любопитно ... :)   Още за Платон има и тук: http://stefkoantonov.blog.bg/viewpost.php?id=24983   Желая приятно четене на всеки, който му е писнало от сенки! :)  


Тагове:   Платон,


Гласувай:
0



1. анонимен - Ко речи?
27.04.2007 06:51
ае стига
цитирай
2. buboleche - За Платон
27.04.2007 08:58
няма какво да се каже...Само това за трите рода е малко фантасмагоричен опит за обяснение на някои неща ,но все пак ..някакво обяснение. Радвам се ,че ми го припомни.:))
цитирай
3. sunflower - :)))
27.04.2007 09:01
Тъй като други са се опитвали да кажат, да ги цитираме тях:

“По отношение на Платон ние сме деца,
които преди още да се научат да четат,
вземат книжката и държейки я обратно,
гледат в нея със сериозни лица...”

Шопенхауер

цитирай
4. buboleche - Хаха..
27.04.2007 09:05
добре казано. :)) Другият философ на който се радвам почти толкова е Сократ. Аристотел обаче нещо не ми е по сърце. :)))
цитирай
5. sunflower - :( Много си чело, бе, Буболече!
27.04.2007 09:15
Аз не съм чела ни Сократ, ни Аристотел, ни Платон подробно. У дома имам само един том с диалози и отдавна му се назлъндисвам, ама .... така и не съм го изчела целия.
Малко философи съм чела всъщност, ама нали съм си прост инженер, може и да ми е простено :))))

А, що се отнася до "фантасмагоричните опити" - колкото и фантастично да звучи може да има зрънце истина - уж е мит, но в много митове има по нещо ... някаква мъдрост вплетена, дори да не е фактология ... а и кой ще каже дали не е и фактология? :)))
Според езотериците Платон е бил посветен от много висок клас. :)
цитирай
6. candysays - Платон ми е любимия древногръцки философ :)))
27.04.2007 11:08
На мен, Съни, ми се наложи доста от философите да изчета, нали завърших "културология", а при нас, оказа се, се учи и много философия ;) (което хич не го очаквах, но не съжалявам въобще ;)))
Платон е наистина достоен за възхищение, просто е БЛЕСТЯЩ! (и аз, като buboleche, не си падам по Аристотел (който му е ученик на Платон, а Сократ го приемам (той пък е учител на Платон ;)

П.С. Между другото мисля, че има нещо вярно в това, което са казали езотериците за Платон :)) Все пак той пише главно за душата и духовния свят, в който ще отидем след смъртта, а все пак за това е нужно да си доста напреднала душа (и стар дух познал висшите реалии), просто ни е поизпреварил във времето...
;-))))))))))
цитирай
7. buboleche - Ами навремето ..
27.04.2007 11:33
много се бях увлякла по древногръцките философи , а после минах и Кант и Хегел и какво ли още не...Беше доста отдавна и всичко съм забравила ,но ти ме накара да си припомня някои неща и като отида в Плевен си награбвам пак книжките за да ги прочета отново. :)) Около всеки философ има някаква интересна житейска история. За Диоген си спомням , че се влачил като просяк из Атина ,защото презирал светските ..глупости..Ще трябва да си припомня нещата..:(
цитирай
8. strianakiev - И така ако ми позволите уважаема "стопанке" на блога...
30.04.2007 16:52
Ще изразя радоста си, че ни давате повод да си припомним за един плагиатор..известен под името Платон.
И така Платон е един от най-ревностните ученици на Сократ..следвал го е по петите непрестанно и е записвал всяка дума излязла от устата на Сократ...Това не е трудно да се установи и в тези пасажи, които Вие ни предлагате сега. Сократ не е написъл нито един ред защото неговата представа за света е коренно различна от тази на неговия "ученик" Платон.
"Видимият свят е само отблясък на истински съществуващото - първообраза на нещата; докато видимият свят се възприема сетивно и в голяма степен е чисто случаен, преходен, движещ се, то има и едно друго възприемане, благодарение на което можем изобщо да виждаме - това е умопостижението, мисленето, виждането на нещата откъм "гърба им", т.е. откъм тяхната необходима същност. Тя е непроменлива и съответно - съвършена; тя е техният истински образ, т.е. "идея". Но тъй като така идеите биха били безброй, колкото са и видимите неща, то би следвало да има едно такова "единство, в което да се разтвори всяка видимост и което да бъде само умозримо и истинно в съвършен смисъл. За Платон това е върховната идея за доброто, за благото."
Ако се постараете да прочетете внимателно ще откриете две представи (в началото на текста тази на Сократ) и неумелия коментар на "ученика" - плагиатор, който си въобразява, че знае повече от учителя си като декларира, че чрез умизрението ще достигне до същността...А Сократ казва просто и ясно но няма кой да чуе...същноста е непостижима..ние постигаме само материала и формата....В нашия егоистичен свят съвършенството в каквато и да е форма е нодистижимо за нас...
....това са думите на Сократ..." Ние, хората, приличаме на затворници в една пещера. Така сме приковани, че можем да виждаме само стената в дъното на пещерата...." Ние можем да осезаем само своите реакциите на това, което може би се случва извън нас...Що се отнася до Аристотел то при него откъсването на "изследователя" от реалността съвсем естественно до откриването на законите на човешкото мислене, като нещо, което съществува в свой отделен свят и управлява дейността на човека. Книгата "Науката логика" на този автор е върха на човешкото незнание и е неоспоримо доказателство за това докъде може да стигне човешката фантазия, когато се откъсне от единствената "реалност" предоставена ни от Твореца материала и формата. От Платон до наши дни ние робуваме на тези представи без да усещаме, че те ни водят до абсурда в който живеем днес.
цитирай
9. strianakiev - Това са предсмъртните думи на Сократ...
30.04.2007 17:00
Сократ в предсмъртния му час и ни завещава един безсмъртен оттук нататък проблем:

"Следователно, каза Сократ, като резултат от всичко това истинските философи по необходимост ще достигнат до следния възглед така, че да могат да си кажат горедолу следното: Като по някаква пътека, изглежда, логическото разсъждение ни довежда до извода, че никога не ще придобием в достатъчна степен желаното, докато имаме тяло и душата ни е смесена с такова зло. А ние желаем да постигнем истинното. Безброй грижи ни създава тялото поради неизбежната прехрана. Освен това, ако ни налегнат болести, и те пречат на ловитбата на реалносттта. Изпълва ни с любовни страсти, с желания и страхове, с какви ли не миражи и с толкова брътвеж, тъй че наистина вярно е това, което се говори: от него действително не можем никога за нищо да помислим. И войните, бунтовете и битките ги създава именно тялото и неговите страсти. Защото всички войни възникват поради стремежа да се придобиват средства, а да придобиваме средства ни заставя тялото, защото му робуваме и служим. А като резултат, заети с всичко това, нямаме време за философия. Крайното следствие е, че дори да се поосвободим от тялото и да се заемем да разгледаме нещо, по време на търсенето то пак ни се препречва на всяка крачка, причинява шум и смут, изумява ни, така че в края на краищата ни попречва да съзрем истината. И действително очевидно е това: желаем ли да разберем нещо в чист вид, нужно е да се отделим от тялото и да наблюдаваме тия неща със самата си душа. Тогава, както изглежда, ще придобием това, към което се стремим и в което твърдим, че сме влюбени, разум, когато умрем - това показва нашето разсъждение, за живите то е непостижимо. Защото, ако не е възможно нищо да се познае чисто в сдружение с тялото, остават две възможности: познанието или е абсолютно непостижимо, или е постижимо само за умрелите. Тогава именно душата ще остане сама по себе си извън тялото, а не по-рано. А додето сме живи, изглежда, ще бъдем толкова по-близо до знанието, колкото в по-слабо общение и съдружество с тялото сме (доколкото не го налага крайната необходимост) и ако не се изпълваме с неговата природа, а оставаме чисти от него, докато бог сам не ни освободи. Чисти и отделени по този начин от неразумността на тялото, вероятно ще се свържем с подобни на нас същества и чрез самите себе си ще достигнем до знание за всички чисто. А това може би е истината. Защото да се допира чистото с нечисто, боя се, че не е позволено. Предполагам такива неща е необходимо да си говорят и обсъждат помежду си тия, които истински обичат знанието.
цитирай
10. sunflower - Благодаря, Страхиле!
30.04.2007 19:22
Това, което казва Сократ ми се вижда най-истинно. А това дали Платон е бил само плагиат, не е от съществено значение за мен, че така или иначе едва ли щях да го чета. :)
Наистина съм Ви много благодарна за тези предсмъртни думи на Сократ!!! Да сте жив и здрав!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sunflower
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5598465
Постинги: 1761
Коментари: 12611
Гласове: 39186
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031