Откъси от статията на Найден Шейтанов (18.11.1890-20.02.1970) “Сексуалната философия на българина (увод в нашия неофициален фолклор)” публикувана във “Философски преглед”, 4, 1932. “Не ще е преувеличение, ако се каже, че мисълта на обикновения ни народ, както и на неговата интелигенция, в някои случаи се отличава със силно еротична отсянка. И затуй в говорния ни език се срещат доста думи, чийто смисъл тегли все към генитални сфери. Дори израз, наглед съвсем официален, може изведнъж да потъне в нирваната на половото, стига само да се подчертае с нашенско намигване или с нашенска усмивка. Доколкото се простират сведенията ми, такава е мисълта или по-точно такъв е говорът и на съседите ни: сърби, румъни, турци и гърци. Тъй че сигурно ще да може да става въпрос за полов манталитет като за нещо типично за балканските народи и за някои техни съседи. За характерен белег на тая сексуалност, мисля, служи клетвата чрез пол, или порнографски изразено: псувнята. Нека да кажем първо нещичко за географията на това заклинание. Западно от приблизителната линия Фиуме – Петроград се намира Европа без сексоклетва, а източно – с такова злословие. Опитайте се да обясните на западноевропееца що е псувня и ще се убедите, че той е безсилен да схване нейния смисъл. “Не разбирам, казва той, защо се обиждате! Напротив, изпсуваната трябва да се радва!” ... Интересна е психологията на сексуалната клетва: мъжете псуват в случаите, където жените кълнат, макар да се съзнава, че нито едното, нито другото ще помогне нещо съществено. “Мъжки псувни, женски клетви, казва пословицата, дърво не изсушават.” За “силния пол” това злословие служи като психотерапия: “Разхока се, разпсува се, па му мина.” Българинът сякаш е убеден, че както ястието му не може без пиперка, тъй и езикът му трябва да се подправя със силни, тлъсти псувни, за да си струва труда да говори човек. Като че афектът, ако не делирият, е важна цел на съществуването му. Разправят за един българин, че не можел да стои повече от месец във Виена, защото там “нито имало кого да напсува, нито се намирал някой да го напсува”. Половото злословие се използва дори за разказвателни рекорди: уверяват, че известен човек на театъра ни могъл да псува половин час, без да повтори псувня! ... При анализа на сексо-клетвата веднага изпъква главният и елемент – брачно насилие, което за въображаемия съпруг е наслада, възмездие, отмъщение, а за мнимата съпруга – унижение, поругание, светотатство. Тоя елемент сочи към епохата на туското робство, когато господарят насилник е похищавал безнаказано семейната чест на подчинения. ... Сексо-клетвата навежда и на друга мисъл. У нас и у сърбите полови заклинания се правят не само към живи същества, но и към неодушевени предмети, дори към съвсем отвлечени понятия – също тъй кълнат и жените. Българският селянин псува къпината, която го е одраскала, кога той върви по пътя; тръна, на който се убожда; камъка, който пада от скалата и го ударва; водата, която е придошла и го заплашва; дъжда, който му пречи да работи, и пр. Българският гражданин пък псува новото време, което развратило младежта; робството, което убило у нас всяка преданост към държавата; стопанската криза, която го души, и пр. Струва ми се, че всички тия сексо-клетви имат само едно обяснение. Народът ни си представя къпината, камъка, водата, времето, робството, кризата – като същества с пол и следователно той може да ги уязви, да си отмъсти, като извърши над тях брачно насилие. Значи ние, хората с тъй отявлена половост, сексуализуваме света на неорганичното, на разстенията, както и тоя на отвлечените понятия. С други думи, българския сексуален фолклор е създаден и се създава върху основата на полов анимизъм, на места дори полов фетишизъм. ...... Централна фигура в сексуалния ни фолклор и същевременно главна опора на сексо-анимизма е, естествено, човекът с пола си. Създаване на еротични творения и системи е било за народа ни, разбира се, последица от самонаблюдение и размишление, в които обаче липсуват елементи на пронография в днешния културен смисъл. Това е било епохата на “божествено безсрамие”, типично за примитивните народи. Тая епоха отчасти трае и сега за народа ни. .... Идеята за всесилата и всеформата на пола тъй магично е пленила народа ни, че той ги е проектирал и проектира навсякъде в света и живота. Човекът за него е “бащин и майчин”. Понятието за мъжки пол владее в понятието мъж, това за женски пол – в понятието жена. Например нашият селянин, вместо да каже “дошел човекът” или “мъжът” – съответствие на интелигентното “господинът”, той разправя възбудено: “Дошел (phalos)-ът му, разположил се в кръчмата ми, яде (phalos)-ът му, пие, жули и нищо не плаща! Абе хей, (ph.)-o, че туй да не ти е орехова сянка!” А за жената: “Хубава е (vulva)-та недна!” Или: “Седнала (v) с (v) такава, че като ми го (ph.) заопявала ....” Отъждествяването на човек с пол изглежда, че е останало от някакъв култ на гениталиите, свързан като че с познатия култ към дедите. .... Казва се: “Жената има два езика, мъжът – две глави. Затуй жената много приказва, а мъжът мисли.” Или уста – мярка за v, нос за ph. Жената се поставя по-долу от мъжа, като това се извлича от сексофункционални положения. Ние сега сме отдолу – казват неохотно близките на невястата. ..... Доста материали има за отвлечени понятия и за духовна култура, които народът ни сексуализира. Човешкият живот се представя в една поговорка така: “От дупка, за дупка, в дупка.” На всекидневния въпрос: “Как си?” българинът отговаря сексуално, макар вече да не съзнава това: “Горе (умът) – долу (sexus) добре съм!” ... Вместо “ще настанат тежки времена” – поговорката: “Каквото се е задало дебело, ако е и дълго, тежко ни и горко!” Историята си представя народът ни андрогинестично: мъжка динамика и женска статика тъкат историчното битие. Каква мисъл е пробладавала у нашия войник през световната война личи от следното: когато казваха на пристигналия селянин-отпускар в родното му място: “Е, разправи къде си ходил, какво си правил!”, той отговаряше с нашенска усмивка: “Ходих да видя дали жените по другите земи напреки ги (vulvas) носят.” .... С една дума: народът ни е създал от пола цяла система от сексуален анимизъм или по-точно сексопантеизъм. Тая система е неизвестна или поне неизтъкавана досега. Българският сексо-пантеизъм представя в основата си примитивен езически светоглед, разрушаван и видоизменян през вековете от християнството, особено от богомилството, а напоследък той безпощадно се унищожава от западноевропейската култура, която не познава полови заклинания и е чужда на българското, балканското битие. Дали това не е главна причина за отчуждаване на нашия народ от интелигенцията, на селото от града – както стана в IX и X в., когато България усвои византийщината? Дали създадената от народа ни сексо-култура не би могла да се изгражда по-нататък, разбира се в духа на новите времена? Защо нашата интелигенция фарисейски отрича сексуалния ни фолклор, а неофициално тъй жадно храни с него балканската си душа? ... Да си призная: аз принадлежа към ония, които виждат в “блажните” народни умотворения останки от величаво-жизнен светоглед, по-право вселеноглед, и са на мнение, че той, осмислен и възвисен, може да послужи за основа на, така да кажа, неодионистично, необогомилско и неофолклорно всъщност, чисто българско – абсолютно непорнографско – движение за оригинална философия, наука, изкуство и литература. Заедно с него нека си съществува и западноевропейско движение. Друго нещо. Без всестранно и дълбоко познаване на сексуалния ни фолклор не е възможно да се състави вярна характерология на българския народ. Да се изпусне за тая цел еротичното ни творчество, то е все едно: да се изоставят ако не три четвърти, то половината от материалите за душевния строй на българина. С пълно съзнание за отговорност и дълг народен, културен и човешки аз правя зов да се събират творенията на сексуалния ни фолклор.” :))))

Хмммм...

Мен тая статия много ме кефи :)))))

Не е зле... , италианците казват, " всички неразрешими проблеми идват от проблеми вав секса, разрешимите са от малко пари"

Но звучи доста истинско, спомням си една приятелка как званеше от Виена, напсувай ме , че от толкова култура ще пощурея.

Готино - и това за проблемите и това за културата :)))
И аз съм се нагледала на културни англичани дето ми иде някой път много културно да ги ... пратя ... нааа ... :)))))