Ноемврийският дъжд стана ноемврийски сняг,
аз съм се скарала с половината свят,
но това не е повод да не умирам от смях

Изплъзват ми се мигове
между пръстите,
между осъзнаване.

Понякога много философствам за живота и може да създавам впечатление, че повече философствам, отколкото живея, но не е точно така. Философствам в отрязъци от време, които крада от деня и мога да си го позволявам, защото съм хиперактивна ...

Две седмици.
Толкова трае тъгата ми по нещо загубено .... колкото и голямо да е то.
Не мога да тъгувам повече. Не е в природата ми, не е в характера, зодията, навиците и каквото се сетите там. Природата ми е жизнерадостна и лъчезарна и стр...

О, Боже на механичните хора,
моля, вземи си ги!!!
Не издържам тези

И отново всеки ден е нов
/някои дни са стари
и вече съм ги живяла/,

Листата рисуват
изпъстрена с кафяво картина
върху асфалта.

Така, както аз знам всичко за себе си, понякога си мисля, че всички около мен също знаят всичко за мен. Странно усещане. И супер нереално … поне за света, който усещам с петте си сетива. Но ми се струва, че е реално за ... едни др...