Нищо не става,
нито вечерната гозба,
нито лозата на село,

Докосването до широтата на мисълта или дълбочината на чувствата на някои хора отключва у нас врати, за които никога не сме предполагали, че съществуват. Открива неизследвани мисловни хоризонти и ни дарява със знание за собствените ни сър...

Живот без любов е ад.
 
Живот с любов е пак ад.

Защо ли си мислех, че не съм човек на крайностите? Ама никак не съм човек на крайностите. Плашех се даже от хора на крайностите.
 
И днес изведнъж се зачудих какъв човек съм, ако не съм човек на крайностите и съвсем не можах да си отг...

Някои хора ме изтощават,
Някои хора ме отегчават,
Някои хора ме натъжават,

Днес ще се егоцентрирам тотално. Ще си говоря за мен, за мен и само за мен.
 
Ооооооо, сладък егоцентризъм, бях те забравила!

Имам си нова виртуална приятелка. Не знам дали направо не съм влюбена в нея .... и то от пръв поглед ... към думите и на екрана. От години толкова рядко блещя очи от възхита пред някой, че нея я смятам за второто по важност събитите във ...

Тази седмица попаднах на хубав стих в блога на eklisiast и  с негово разрешение си позволих да взема всички негови първи думи и да напиша свой вариант. Ето какво се получи:
***
Обичам - и обичам, и пак обичам

Пак мисля за Кастанеда и за фиксирането на събирателната точка.
 
Чувам случайно изпуснати реплики, наблюдавам реакции и се вглеждам след това в себе си. Знам, че повечето хора са си създали доброволно ... или почти доброволно рутинат...

Събудих се тази сутрин и в главата ми плуваше следната фраза:
Point Of No Return 
Първите, за които се сетих бяха Kansas, разбира се: