Както се пее в една песен на певица, която иначе изобщо не харесвам: " Упс, ай дид ит агейн" :)
Пак ходих сама в планината. Мама пак каза, че съм луда, а аз пак не и обясних, че лудостта може да е съвсем съзнателно търсен аспект на ежедне...

Имам колега, с който работим по различни направления заедно в последните години и от позициите ни по дадени въпроси и къси реплики, разменени между даване и дискутиране на различни задачи сме си изяснили политическите възгледи. Той е кра...

След шест дни в офиса бях полудяла съвсем и реших, че трябва добре да походя, за да компенсирам и разтоваря. И тъй като ми липсваха и приключения напоследък и не исках да натоварвам други с ходене, реших да вървя сама и то в посока, в ко...

Навън е тъмно и хладно, но рокенрола, който се носи в зеления ми кабинет подгрява обстановката.
Да се работи в събота изисква доста по-големи усилия при ставане и опитване да останеш съсредоточен, но ние не се плашим да полагаме усилия,...

Както се казва, редно е да направя сефтето на Либре Офис Райтъра на Убунтуто, на новия лаптоп.
Това лято съм с две сериозни нови придобивки. Една Опел Корса и един Дел. Докато първото го взех съвсем неочаквано, щото брат"четката реши да...

Събирам багажа за морето и броя часовете до тръгването.
Но, ако трябва да съм съвсем прецизна, в момента седя,  завита с одеяло пред телевизора и пиша. Багажа е почти събран, само не мога да реша да взимам ли яке и чадър или не. Знам, ч...

И изведнъж неусетно преминахме от зима в лято, потопихме се в зеленина и аромат на цъфнали дръвчета и колкото и големи атеисти да сме ни иде да напяваме Алилуя, Алилуя!
Не, че недоказаното обективно съществуване на Бог пречи на съществу...

“… това му е хубавото на остаряването, че чувствата не отслабват, но си се сдобил – най-сетне! – с една способност, която придава особен аромат на съществованието, със способността да вникнеш в живота, да го огле...

Фактът е, че не чета напоследък. Не мога да разбера това много лошо ли е или е малко лошо или е нормално. Установявам, че прекарвам много повече време да не чета разни неща в блога, във фейса, даже и туитър акаунт си направих, … о...

Къщата на детството ми съществува … като призрак. През повечето време е точно там, на мястото, на което си стоеше, преди да я бутнат, но понякога е и там, където съм аз.
В живота ми няма много призраци. Няколко са, все хора, с из...