Нощите, в които не мога да спя са за писане. За изхвърляне на боклука от мисли, за „разчистване на снега“ по Мураками.
 
Но и как да заспя като последните дни бяха наситени с приключения и емоции, а и днешния ден беше особ...

Той каза, че тя сякаш
е излязла от приказка
а аз му отвърнах,

 Малки облачета топъл въздух
полазиха и нашите чукари.
Почти е пролет,

Ай ран. Демек Аз тичам. Смея да го заявя вече, защото минаха повече от шест месеца, откакто плахо си обещах, че ще се опитам да тичам редовно и да не повярваш все още тичам.
И толкова тичам, ще започва да стои въпроса да не се убия от т...

Най-големият кеф на съвременните средства за комуникация, социализация, хуманизация и съпричастие е възможността да си изключиш мобилните данни, уай и всякакъв друг фай, да им теглиш мислено една дълга на всички и да се усамотиш!
 
Еее...

мисля си
понякога,
че имаме деца

 Чета „18% сиво“ за Захари Карабашлиев и попадам на следното:
 
„Няма дрога, брат! Няма такава дрога като изкуството. Няма такова качване! Ако имам късмет да попадна на нещо, което да ме вдигне... Ръцете ми започват д...

пресмятам
много бавно
с повтаряне

Миналият уикенд  бях решила да направя едно лежерно изкачване на Мусала през Сухото дере и да си сляза обратно по същия път, защото щях да съм сама и не смеех да пробвам други, по-нетрадиционни маршрути.
Всъщност двата други маршрута, к...

Първо беше детето. До някое време ми звънеше по телефона, после престана и започна да ми пише в Месинждъра. Аз се възмутих веднъж-дваж, но почнах и аз да пиша. Викам си: „Тийнейджъри, какво да ги правиш, трябва да говориш  ... т.е....